|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Във времена на финансова криза и безкрайни реклами за ипотечни кредити, заменени наскоро с реклами за срочни и безсрочни депозити, ви предлагам да си припомним банковата реклама от нашето детство. И така - календарчета на ДСК:
|
|
|
|
Нещо като продължение на статията на isi "Сърцето на Данко"...
Много хиляди години са изминали
от времето, когато се е случило това. Далеч отвъд морето, там, където слънцето изгрява,
се намира Страната на Голямата река. В нея всеки дървесен лист и всяко стръкче
трева хвърлят толкова сянка, колкото е нужна на човек да се скрие от жестоко
жаркото слънце по тези места.
Колко щедра е природата в
Страната на Голямата река!
Там живеело могъщо племе. Хората пасели
стада, мерели сила и мъжество на лов за животни, пирували след лова, пеели
песни и играели с девойките.
Веднъж по време на пир от небето
се спуснал орел и отнесъл една от тях – чернокоса и нежна като нощта.
Изпратените след орела стрели паднали жалки обратно на земята. Хората тръгнали
да търсят девойката, но не я намерили. И забравили за нея, както забравят за
всичко на света (...)
|
|
|
|
|
Винаги съм
знаела, че Приятел е онзи който тихо-мълком кръжи около теб, подобно Ангел-Хранител
или движен от Ангели пътува в твоята орбита. Винаги съм знаела, че с Приятелите
можем да помълчим и да сме се разбрали напълно при това без думи. Винаги съм знаела имената им,
виждала съм често лицата и...
|
|
|
|
|
Знам
, малко си е рано за морския бряг . Но за спомена не е . Защото той
пътува в мислите ни , без да гледа през прозореца . На него не му
трябва шапка , за да не премръзне . Нито крем с висок фактор , за да не
се олюпи нежната му кожа . Трябва му само лек ветрец , дошъл сякаш
изневиделица и подкарал сянката на миналото . Е , и за всеки случай
една чиста носна кърпа , за да попие с крайчецата й няколкото сълзици ,
премрежили очите ни .
|
|
|
|
Как можах да забравя най-чудесното водно приключение в моето детство. Заслужавам най-строго порицание. Когато напоследък често пътувам и минавам по мостовоте над реките в моя край, зяпам гнездата на щъркелите и ракитака по реките. Всеки път имах чувството, че ми убягва нещо много, ама много важно. Нещо бях забравила, но какво беше то... После реката отминаваше и аз се зазяпвах в нещо друго.
И сега, когато пишех финалните редове на Шляп-шляп, чух най-вълнуващото шляпане, което за съжаление може би е изгубено безвъзратно. Не защото съм възрастна (тази дума звучи като проклятие), сериозна или отговорна. Хората, които ме познават, знаят, че не съм. А защото тези места вече ги няма. Нашият модерен стъклено-студен век ги заличи като непотребни и разпилени останки от стари технически изостанали времена. Но децата, които са ги посещавали, знаят какви чудеса на детството са били те.
|
|
|
|
|
Тези дни се появиха много интересни статии за София, към които искам да добавя нещо свое, писано за един албум. Той съдържа снимки, правени от любител-фотограф, който никога не е имал никаква идея да се издава, да има изложби, албуми и др. Изключително скромен и гениален в работата си човек. Въпросният албум издадоха родителите му - дългогодишни кинокритици в сп.Филмови новини и наши съседи от последния етаж, след смъртта му (катастрофа). Името му е Калин Тодоров - ако тук има някой от немската гимназия, може да е чувал за него. В навечерието на рождения му ден 14.02. и провокирана от темата - ето нещо и от мен.
|
|
|
|
Наскоро посетих моята две-годишна племенничка. Тя е малко бърборанче, което обича да си мие зъбите. Можете ли да си представите!!! Когато бях малка, хич не обичах нито да си мия зъбите, нито лицето. Четката ми за зъби беше толкова твърда, а водата в банята - ледено студена. Как да стана от топлото легло и веднага да се накисна със студена вода. Бр-р-р. Днес вече не е така. Четките са меки и кокетни, а пастите за зъби са с вкус на ягодово сладко. Досещате се, че племенничката ми не обича да си мие зъбите. Тя просто изплезва езичето си и засмуква четката като здравословна близалка.
Този ден ме затътри към банята. Спусна капака на тоалетната и сама се покатери върху нея. Посочи ми, че иска да пусна чешмата. Стори ми се, че водата е твърде силна и реших да намаля струйката. Много обичам да играя с малки деца и да ги наблюдавам. Обичам да се потапям в техния свят и тогава изпитвам неповторим уют и блаженство. Нали се сещате - затваряте очи, докато някое пухче реши косата ви, или рисува по лицето ви. Усещате детската миризма и меките пръстчета върху очите си, лекото поскубване - но съвсем леко, защото детските движения не са резки и груби, и косата ви се наелектризира от нежност. Слушате трогателни "житейски" истории от детската градина или опитвате вкусни кюфтета от кал, пиле от зайци, или супа от големи патета, усещате трептенето на въздуха от бавното движение на детските ръчички, потропването на пластмасовия порцеланов сервиз за чай с размер на палец.
Този път в банята с моята племенничка не можах да изживея това. Не защото ми беше неприятно, или защото бях твърде съсредоточена, за да не я изпусна наклонена в диагонал между тоалетната и мивката. Забравих. Видях тънката струйката вода, която се спускаше от чучура - гладка, лека и кристална, после ставаше вълниста, а преди да се разбие във фаянаса, се спускаше на едри и тежки капки. И изведнъж си спомник нещо, което отдавна бях забравила. Както пише Дани в една друга статия, защо възрастните не правят такива неща?
|
|
|
|
|
По случай празника на
лозаря и винаря "Трифон Зарезан", с който искам да поздравя славния си винарски
род и край!
Ето, че дори споменаването на празника успя да ме върне назад към онези весели
вечери в малкия апартамент. Реших, че е удачно да им отделя специално внимане,
тъй като не знам за вас, но за мен те бяха доста и то доста хубави
преживявания.
|
|
|
|
|
Да ви представя Маша. От СССР. Висока около 80см. Възраст-сигурно над 30години...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Трябва ли нов дизайн на сайта?
|
|
|
