Главна » Нашият дом » Домашни задължения » Анализ на домашния банкет
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
Анализ на домашния банкет
3-02-2009, 11:34 | Автор: Надя | Категория: Нашият дом / Домашни задължения
Анализа започва с проучване на -

1. Контингента от присъстващи:

            а/ съседите – сем. Берови, сем. Анчеви, чичо Митко от петия, чичо Гатьо от вход "А"/той се числи и към категория б/.

            б / колегите – леля Ванчи и чичо Асен, чичо Гатьо, който вече споменах, леля Рочи, Шванцела/лош прякор ама какво да се прави, така го знам и аз, по-точно като малка го знаех като Шницела/, сем. Хайдутотви, сем. Павлови, инжинер Нешев, Тодор Русанов и жена му.

            в / роднините – тук няма да споменавам поименно, но на всички по значими семейни събития присъстват.

            г / децата на по горе посочените – някой харесвах, други не.

            д / приятели на по-големия ми брат – но те не бяха особено желани.

2. Разбор на подготовката:

            - пазаруване – обикновенно свързано с не дотам приятни опашки в Хранителни стоки, Хлебарницата и Плод и Зеленчук – извършва се от Надя.

            - чистене – бърсане на прах, прахосмукачка, изтупване и подреждане – извършва се от Надя.

            - готвене – предварително се приготвя само сухия таратор, тъй като млякото се цеди в тензух няколко дни, може и някакви сладки или торта, но задължително домашна, омесване на кайма за кюфтета, една тава с ориз и една с кисело зеле, проверка на бурканите с трушия, с лютеница, кьопоолу  - извършва се от майката.

            - зареждане с алкохол – най вече точене на вино от бурето в мазата, наливане на ракия в гарафи, купуване на бира и безалкохолно – извършва се от таткото.

            - рязане на мезета – сланина, суджук, пастърма, бут, шпек салам – извършва се от таткото.

            - зареждане на грамофона с плочи "Лили Иванова и Асен Горанов", "Стефка Берова и Йордан Марчинков", "Христо Кидиков", "Тоника СВ" и т.н. – извършва се от Надя.

            - подреждане на банкетната маса – вилица и нож един до друг разбира се, със салфетка под тях винаги сгъната в по-интересна форма, бяла покривка, специалните чаши от секцията, солника, напитките на три места по няколко бутилки безалкохолно, трушиите в овални чинии, пак по три-четири, не на всеки поотделно, задължително краставичките на кръгчета около царската трушия, кисело зеле от бидона с червен пипер и малко олио за блясък и мезетата на баща ми – извършва се от Надя.

Хронологически продължаваме с -

3. Фазеологичен анализ на събитието:

            Фаза Първа – пристигане на всички поканени, посрещани от Надя и настанявани от таткото, който обикновено е вече дръннал една чаша ракия и с риск от скандали нападнал една красиво подредена чиния. Всички са пълни с комплименти, подаръци – обикновенно, нещо което също е домашно производство, носи се аромат на полски парфюми и мъжки одеколон. Пристигат и децата и веднага се настаняват в другата стая далеч от възрастните. Налива се ракия с възгласи "ООО бре Пеньоо, много ми наля бее", "Ехааа, тъз годишната ли е, люта а?", "Иии на цвят си я докарал дай да видим как е на вкус".

            Фаза Втора – предимно се яде през тази фаза, майката снове безспирно от кухнята до хола, като от време на време се включва и Надя и таткото, същински кадър от "Вилна зона". Чува се предимно мляскане, наздравици, и разговори по двойки. Тук е момента баткото да се измъкне и да отиде на далеч по-интересно мероприятие. Грамофона не се чува.

            Фаза Трета – предимно се пие без да се яде. Майката вече е окончателно седнала, гласовете стават по-високи. Чува се призив за песен и апартамента започва да кънти – "Льох, льох лили льох, льох, лили льох, за целувка и любов всеки е готов"; "Продават се мааамооо белитеее манастирииии", "Градил Илия килия", и прочие. Чичо Митко вади акордеона, а чичо Велчо вади дайрето, останалите са в такт с ръце, вилици, ножове. Следват и танците, танго, румба, ръченица. Децата бягат, като изтървани из целия апартамент. Каните се пълнят и празнят бързо.

            Фаза Четвърта – започва с провикването на съседа от ляво: "Михоов, дай тон за една мръсна песен!", и в този момент всички деца се прибираха. Следва подбрана китка от т.нар. мръсни песни, след които идва и ред на таткото и песните на руско-български но най-вече онази за Коми, по което се определя че е дошла финалната фаза. Повечето от мъжете са прегърнати, подучуват се и плахи женски подканяния за прибиране, може и звън на счупена чаша да се чуе. И сякаш изведнъж всичко утихва. Банкета е приключил и вече се говори за следващия повод.

Основни изводи от анализа

  I.                   Домашният банкет има почва у нас и определено се препоръчва неговото редовно практикуване.

  II.                  Употребата на хранителни продукти да се свърже правопропорционално с употребата на алкохолни продукти.

  III.                 Експлоатацията на децата, в случая – детето Надя, да се намали до минимум.

  IV.               Да се стимулира художествената самодейност свързана с Фаза 3 и 4, както и творческите пориви на присъстващите.


Илюстрации към анализа:






Анализ на домашния банкет





Анализ на домашния банкет


Анализ на домашния банкет


Анализ на домашния банкет


Анализ на домашния банкет

 

 

 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Боряна (3 февруари 2009 11:52)
Браво, браво! Върнах се 20 години назад! Свалям шапка за контингента присъстващи, нашият хол - панелка реколта 1978, събираше доста по-малко хора, но лафовете бяха същите. Сухия таратор беше класика! Млякото се цедеше ден по-рано - забележете - в банята, на чучура на душа. Как ли сме се къпали?!
Ако гостите бяха по-така, нашите вадеха сребърните прибори /подарък за сватбата/, "специалните" кристални чаши - иначе ги ползвахме само на Нова година, и ония по-плътните, шарените салфетки /дето ги събирахме в кутии/.

Благодаря за картината!



--------------------
 
 
№2 от: Чудакът от 6-ти Б (3 февруари 2009 12:09)
Малко въпроси:
1. Какво сервираме на снимката преди буркана с киселите краставички?
2. Кой пее с Лили Иванова - Асен Гаргов или Орлин Горанов?
3. Какво изважда от буркана лицето на последната снимка? Сланина?
4. Може ли да ми пратите в колетче от суджуците, показани на предпредпоследната снимка poshta poshta poshta

 
 
№3 от: zaharisa (3 февруари 2009 12:18)
Чинийката с домашна лютеница ме разби roza

 
 
№4 от: furious_kid (3 февруари 2009 12:35)
О-о-о-о-о-о-ох! Хем скъпи, хем вкусни спомени!
Не, че и сега не си спретваме подобни мероприятия, ама сме се разглезили с тези нарязани още в магазина колбаси, готови салати, че и кетъринг понякога.., 🙄
Впрочем аз винаги съм бил радетел на домашното, гордо правя лютеници и апетитки, понякога суша суджуци - и всичко това в градски условия... Тюх, тази година не успях да сложа зеле - Срам! Баба ми беше царицата на всички приготовления - друга такава въртикъща не познавам! И на всичко му намираше време (аз само се опитвам стоически, но винаги нещо пропускам)... При теб Наде, колективът е бил явно сплотен и действията - отработени, както си личи по снимките и анализа! Дано продължаваш в същия дух! (Впрочем - повече от сигурен съм!).
nomer1 😁 nomer1
ПП На цвят си го докарала! Как ли е на вкус?

 
 
№5 от: mia.yaneva (3 февруари 2009 13:13)
Furious, а червата за суджуци откъде ги намираш в градски условия, а? С връзки, а? Сериозно!

Едно кьоополу от твойто, Наде, не бих отказала, че то моето, таз година вече свърши...

НАЗДРАВЕ, Наде и на всички! - nazdrave connie

 
 
№6 от: Надя (3 февруари 2009 13:15)
Ако питаш за "татьовото" Вили, абсолютно можеш да бъдеш сигурен, че е страхотно! Да си призная, това което прави брат ми в Тоскана/от 15 години е винар в една изба/ и струва хиляди пари, еееее хич и не може да се намаже на татьовото 😄 .
Снимките са изровени от интернет, моите банкети не съм ги снимала, но ако направя скоро някой може и да щракна.
А сега да отговоря на Чудака:
1. Преди буркана е ориз с кисело зеле, търсих снимка на двете поотделно, като гарнитура, но не намерих, така че остава тази.
2. Асен Гаргов или по-известен като "Гаргата" е бил спътник и в живота и в песента на Лили Иванова.
3. Сланина - осолена, домашна от таз годишно прасенце. Аз не се научих да ям, но по онова време беше популярна.
4. Айм сори, ама не мога tz

 
 
№7 от: zverche (3 февруари 2009 13:27)
Леле, все едно, че всичко ставаше в нашия хол. И аз подреждах масата, и аз посрещах гостите. И аз помагах в сервирането, макар че "Браво, браво, мойто момиче" все ме накара да отхвърля домакинската работа, когато порастнах. И аз отговарях за плочите - също Демис Русос, Йорданка Христова, Пулсиращи ноти и Музикална стълбица, Мариана и Тодор Трайчеви ми бяха любими, Мими и Развигор, Братя Аргирови, Сребърни криле... Пардон, последните бяха за купона на кака.
В най-ранните ми спомени редяхме една дълга маса от хола чак до коридора. Взимахме ниски масички, таборетки и дори фотьойли от апартамента на баба до нас и от съседите отсреща. Мама имаше една специална покривка за такива случаи - тясна и дълга. Аз сгъвах салфетките като джобче, в което поставях приборите. Ние бяхме по-скромни. Имахме само един ракиен кристален сервиз.
Но песните бяха същите. Ще добавя и "Само ти сърце си ми приятел", "Сутрин, щом станеш, погледни росата, там ще откриеш моите очи...". Нашите приятели не пееха мръсни песни, повече избиваха на любовни и народни. Но затова наблягаха на мръсните скечове, от лични преживявания. Често бях единственото присъстващо дете, и много не ме забелязваха, така че помня... Всичко помня.
Родителите ми не канехе всичките си познати едновременно. На семейни събития - роднини и стари приятели, с които сме се сродили. Или стари приятели и приятели от младежките им години. Всъщност младежките приятели като дълготрайност на връзката бяха по-стари, а старите приятели - по-скорошни. Тия гостета най ги обичах, защото се събирахме много деца.
Колегите на баща ми от първата работа бяха отделна категория и те идваха повече през деня и сами. Колегите на баща ми от втората му работа често си правеха забави с децата. Обръщахме къщата наопаки. Но на тези забави не се пееше. Приятелките на мама са младежките и приятелки, за които стана дума.
И така, всеки път - цигарен дим, Мелодия на годината, кьополу, кисели краставички, домашно вино и "А я съм руйно вино пил, а ти си ме чекала".

 
 
№8 от: filipovaeli (3 февруари 2009 13:27)

Браво НАДЕ, точно така беше! У нас обаче през третата фаза се пееха стари градски песни - "Само ти сърцее си ми прияяятел..." У нас в детската стая се слагаше една допълнителна масичка /взета от съседите/ за децата. Иначе всички се събираха в хола. Столове и табуретки се искаха от комшиите, а при връщането им се даваше и чинийка с парченца кекс в салфетка, примерно. Освен изброените ястия се сещам за още някои: варени яйца нарязани на резени/ резачката за яйца се ползваше само за гости/ поръсени с червен или черен пипер, сирене на кубчета поръсено с ч.пипер и олио, кашкавал нарязан с накъдрен нож /силно казано нож -беше една къдрава ламарина/, задължително към кюфтетата имаше картофено пюре. Освен ракията и виното, на гостите се предлагаше домашна вишновка, домашна шоколадка или пинаколада. За децата майка често правише карамелизирани царевични пръчици, разбиваше с миксера компоти или приготвяше сок от бъз. Ееех, хубави времена бяха...

п.п Хе,Хе,видях, че със Зверче сме писали по едно и също време и почти едни и същи коментари! Явно навсякъде се е празнувало по подобен начин.



--------------------
 
 
№9 от: Надя (3 февруари 2009 13:38)
Сетих се и за още едно култово парче "Младост, младооост върнииии сеее connie староост, староост поспри сеее, не навявай в сърцетоо ми тъгаааа.." nazdrave

 
 
№10 от: furious_kid (3 февруари 2009 13:39)
Mia, имам си аз наблизо едно цехче за месо и колбаси, което принадлежи на бившия готвач на резиденция "Бояна"... Та там отивам и свещенодействам относно суджуците!

 
 
№11 от: mia.yaneva (3 февруари 2009 13:59)

С връзки, значи, Furious, с връзки! Бива ли така! :) Е, аз значи само ще завиждам и ще се облизвам като Хитър Петър пред паница боб....

А иначе и у нас се празнуваше така - какво да добавя, вече взех да тичам из стаите с братовчедите ми и да играем на жумичка, възрастните да ядат разните му там "вкусотии" като им е скучно!


 
 
№12 от: gamina (3 февруари 2009 14:26)
Ихааа xaxa2

Вкъщи се правеше руска салата - съвсем домашна и абсолютно различна от готовите сега. За мен най-големия кеф беше да сложа нещата на масата. А когато купона стигне до фаза 3, да подхвърля уж случайно "Татко, защо не пуснем на гостите нещо забавно". Баща ми ме беше подучил и след тая реплика следваше вадене на безценните видеокасети, свещенодействие около видеото и гледане на Бени Хил. За времето си (около 1985-1986) беше събитие да се гледа нещо на видео, ако ще и да е най-голямата щуротия.
А с другите деца ядяхме в детската и нахлувахме в хола при големите само, за да гепим някоя вкусотия от масата, ако сме си изяли нашето, не че в кухнята не е имало още, ама така беше по-вкусно. xaxa2

 
 
№13 от: felice puba (3 февруари 2009 14:34)
Е, страхотно! Поразяващо направо. Да се чувстваме ли поканени? 😏 Лютото  чушле ми харесва много на снимката с морковките и доматките. Баща ми много обича такива чушлета. Страшно обичам такива зелени доматки. И кисел чесън обичам, пред вас мога да си призная Но го употребяваме много рядко и само при стриктни условия: да не се излиза после навън, нито гости да идват. Лошото е ако те изненадат! За грамофонните плочи-спомням си ги много добре. Между другото, точно това беше хубавото на тези домашни банкети-всичко беше непринудено сърдечно, някак по "комшийски".



--------------------
 
 
№14 от: Cvetan (3 февруари 2009 16:40)
Страхотно! Невероятно! Все едно съм идвал и аз у вас на банкет
Да живее  домашния банкет! nazdrave
Аз все още организирам и участвам в такива мероприятия! Приготвяме си сами руската салата и разни там кюфтета, пържоли и т.н. Каймата ми я мелят в магазина, като аз си избирам месото. Понякога лятото си пека на скарата на балкона чушки, а лютеницата и царската туршия приготвя жена ми. Кисело зеле си слагам всяка година в нарочно подготвено бидонче, снабдено с камък и дървена кръстачка. В подготовката на нашия домашен банкет участваме Аз, жена ми и детето Маги (Наде, без да искам съм се съобразил с препоръката да не претоварваме детето, то участва само в подреждането и сервирането). При нас гостите са от категория а)+б)+г). Основнто правило при нас е да не се събират горните с категория в). за да протече банкета по  фази, като трябва😄 .

 
 
№15 от: Надя (4 февруари 2009 13:47)
След банкета е тихо, но се мисли за следващия, което винаги е повод за усмивка! 🙂

 
 
№16 от: Pavlina Iossifova (14 февруари 2010 16:43)
Ех, Наде, как хубаво я извади тази напомнялка точно днес! Таман ми е таквоз едно трапезно зарезно! Лично аз Трифон Зарезан не мога да го празнувам на друг ден освен на 14 февруари, а Валентиновците да ме прощават! Пък днес, тази година де, съвпадало и с Прошки, ми подсказа едно другарче. Деца, обадете се всички близки да си вземете прошка, нищо че не е пионерско, ние и баби сме имали, дето на тоз ден винаги са ни опъвали конец с халва, нали? Пък дали ще постим, то е друга работа...

Един от най-xубавите ми зарезански-суджукови-виннo-семейно-банкетни спомени от детството е, как вечерта ми даваха да си топна пръстчето във виното, че да съм имала червени бузки. А после ми се караха, че туршиите не били за наяждане като омитах от разни краища на масата царската туршия на пиячите, щото Зарезан, не дорезан, ама ракията с туршия не се прескачаше... Пък тънко нарязания суджук за десертно мезе на виното направо ми беше забранен. Общия, де. Наложи се с времето да ми режат на отделна чиния, за да спасят този за мезето на големите...

А пък на Върбовка Зарезана почваше на обяд на една поляна в лозята, където докарваха под навеса за щайгите и каците с грозде едни казани с курбан чорба (и до днес не зная защо точно курбан чорба пък) и се започваше едно леене на вино и чорба за големите, и чорба между шейните за малките... А под навеса духовата музика... пък после ... абе не е за разказване...




--------------------
 
 
№17 от: ashtree (8 март 2011 19:48)
Надя, браво, страхотна си! Направо си го визуализирах и си спомних за онези домашни банкети от 70-те 80-те:) А сега кой ти кани комшии и колеги? Колкото по-малко знаят за това, как живееш, толкова по-малко ти завиждат.... Дори вече се смята за лош тон и селяния да се познаваш с комшиите. Това е!

 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: