|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
"…едно дете пребито във война си е дете, пребито във война и при каквaто и да е смяна на каквото и да е - не може да бъде терорист» Мия Янева
Вчера седнах да сканирам малко детски и ученически снимки. Исках да кача в сайта тези с играчки, с пионерски реликви, и тези от лагерите. Не знам защо, най-много спомени разбудиха пионерските. Та се разходих из сайта да видя кои от тези теми вече сте обсъждали и какви артефакти сте качили. Статията на Дона "Героят е винаги в строя», допълненията на Фрея, Миа и Надя към нея, особено забиващото се като с като чук изречение на Миа, което взех за мото, разбърникаха толкова чувства и спомени в мен, че веднага стана ясно, че не мога да се вместя в коментар.
Не съм чела какво се пише из нета за жестоко и безсмислено загиналите деца, обявени за деца-герои. Прекалено много цинични безсмислици и поливане с всякаква помия имаше през 90-те в медиите, та оттогава престанах да чета каквото и да е на такива теми. Но явно времето на преосмислянето с усмивка и сълза, ако не навсякъде, то поне тук в Нашето детство, е дошло.
|
|
|
|
|
Моите спомени. Те уж са си само мои, ама сигурно доста приличат на вашите. Хората са толкова различни и същевременно толкова еднакви!
|
|
|
|
|
От "Китеника на баба" върху мен се изсипа цял океан полузабравени спомени - топли, цветни, ароматни и меки. Май пак бях забравила за баба. Въпреки че тя не ме забравяше. Тя беше нещо като дома, в който се прибирах, и който си стоеше все там, на същото място, готов да ме приеме винаги, когато ми потрябва защита. Тя беше нещо като топла храна, когато си гладен, като тишината, когато си уморен, като огънче в огнището, когато си измръзнал. Знаех, че тя е там, за да има с кой да си поговоря, когато ми е студено, да подържи ръката ми, когато съм уплашена, да ми разкаже някоя история, когато ми е скучно, да понесе грубостта ми, когато съм нервна. И тя винаги беше там... Докато един ден тихичко не си тръгна...
И понеже обикновено, когато това е възможно, забравяме да им благодарим, да им кажем колко ги обичаме и колко ни липсват, може да го направим сега - независимо от това къде са нашите баби - до нас или над нас. И да им поискаме прошка.
Ето например с тази песен:
Бывает, что жизнь и не балует,
Бывает сплошной переплет...
И только лишь добрая бабушка...
|
|
|
|
|
Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет... Не се опитвам да ви пробутам плагиатски нещо чуждо, занам че я помните тази песен, която навремето изпяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Но на мен преди няколко дена ми се случи точно както в песента. Само че не беше хвърчило, беше една стара найлонова торбичка. Бях на гости у едни приятели и, разхождайки се в задния двор на къщата им, погледът ми попадна на нещо познато. Под стрехата на работилницата стоеше бяла найлонова чанта, в чийто горен ъгъл се виждаше знакът на "Балкантурист". В долната си страна пликът имаше надпис на латиница: "SLANCHEV BRIAG", а над него рисунка: пясъчен бряг, на пясъка оня известен на всички ни кораб-ресторант, някогашната слава на курорта ни. И точно тогава някъде в мен се пробуди тоя "детски спомен жив", за който се пее в песента "Детски спомен". Пробуди се и ме обхвана целия. Обви ме като пламък и някак като че ме подмлади. За секунда... не, за част от секундата се "върнах в дните детски"...
|
|
|
|
Това е доминото на felice puba! Съвсем оригинално, българско и наше!!! 
 |
|
|
|
Ето моята карта на 100-те туристически обекта. Попълвана е заедно с тези на майка ми и баща ми през годините преди да се роди брат ми - т.е. преди да тръгна на училище. Един или два пъти годишно тогава се качвахме на москвича и правехме 3-4 дневна екскурзия в някой край на България. Там задължително картата се подпечатваше. Ако бяхме се постарали да съберем печатите и от нашия град, околностите, София и Варна - места, където и без друго ходехме - щяхме да имаме повече от половината печати. А ако бяхме събрали и стоте печата ... щяхме да имаме право да участваме в някаква томбола:)
|
|
|
|
|
СНЕЖАНКА и други приказки
БРАТЯ ГРИМ
илюстрации НАРДИНИ
|
|
|
|
Това са само рисунки от "зъбчатките". Самите те са изгубени от мен.
Може да съм ги подарила на някого, не си спомням какво се е случило с
тях. Спомних си обаче, че русначето ми чертаеше такива фигури в писмата. Когато открих тези шаблони, беше неописуема
радост - сега и аз ще мога да пращам такива цветни фигури в писмата, 🙂
А днес се разрових.
|
|
|
|
Чудя се как е възможно едва сега да ви откривам!
Толкова сте ми близки всички! Говорите като мен, пишете като мен, играли сте с моите играчки, чели сте моите книги, гледали сте моите филми, пели сте моите песни, учили сте в моите класни стаи по моите учебници и сте писали в моите тетрадки, преписвали сте от моите пищови,писали ли сте си писма с моите съветски другарчета, разбивали сте си колената по моите улици, снимал ви е моят градски фотограф, пазарували сте в моя гастроном, събирали сте моите потрошени миди на плажа, били сте в моя пионерски отряд и в моя морски лагер, яли сте от моите Карамел МУ и сте брали от крушите на моя съсед…
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
|
