Чавдарско любовно обяснение към "Нашето детство»
Облаче съм малко, леко,
Плувнало в небето,
пея си на глас полека
песенчица. Ето:
" Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето,
и съм гордо – че съм малко
облаче в небето!»
...
- Следите! – каза Пух. – Трето животно се е присъединило към другите две!
- Пух – изквича Прасчо, - да не би да е трета невестулка?!
- Не –каза Пух, - защото тези следи са различни. Това са или Две Невестулки и друго животно, или Две други Животни и една Невестулка. Нека продължим да ги следим.
Чудя се как е възможно едва сега да ви откривам!
Толкова сте ми близки всички! Говорите като мен, пишете като мен, играли сте с моите играчки, чели сте моите книги, гледали сте моите филми, пели сте моите песни, учили сте в моите класни стаи по моите учебници и сте писали в моите тетрадки, преписвали сте от моите пищови,писали ли сте си писма с моите съветски другарчета, разбивали сте си колената по моите улици, снимал ви е моят градски фотограф, пазарували сте в моя гастроном, събирали сте моите потрошени миди на плажа, били сте в моя пионерски отряд и в моя морски лагер, яли сте от моите Карамел МУ и сте брали от крушите на моя съсед…
Вие сте моето хапче "никога да не порЕстна»! Благодаря Ви!
Toва беше от непорЕстналата Павлинка, сега от мъъъъъничко порЕстналата, ама пак Павлинка. Mомичета и момчета, браво, страхотно е! Разходих се и по руските сайтове на тази тема, които сте дали, не само защото и техните деца са учили по много от моите учебници и са гледали дори повече от мен моите филми. С тези деца си късах чоропогащниците на същите студентски скамейки. Стана ми малко тъжно, (за тях), защото в техните коментари се усеща, че те имат повече скъсани чоропогащници и панталони от нас. Най-xубавото на "Нашето детство» е, че не съди и не възхвалява, а е "изворче ле бяло». To, Нашето детство, със сигурност не е нито най-прекрасното, нито най-смисленото, нито най-безоблачното, нито най-безгрижното във времето и в пространството. Оценката и статистиките ще оставим на изследователите. Вие, обаче, вече сте показали (ох, и без мен, ама аз закъснях, защото мама ме беше пратила на частен урок по немски, че ще ходим на гости на вуйчо в Германия, пък учителката живее далече…ама моля ви се, нека и аз да играя, много ви се моля!), че ТО, Нашето детство все пак си е най-прекрасното, поне по три причини: Нас са ни обичали, за Нас са се грижили, на Нас са ни дали право на избор! Кой, как, защо и доколко – няма значение. Не са ли това тринки, но добринки причинки Нашето детство да е най-прекрасното? И дори ако тези тринки добринки причинки не ни ги зачете никой, пак остава една Необорима Причина – то си е Нашето Детство. Да му се посмеем, да му се порадваме, да му поплачем… А пък аз ни виждам след няяяяякое си време бодри баби и дядовци в дънки, подпяващи
"Пусть бегут неуклюже, пешеходы по лужам,
A вода по асфальту рекой…
И неясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой…"
|