Никога не съм обичал математиката! Ама НИКОГА!!! Най-мразения от мен предмет. Не си паснахме с тази материя. Е, в началото беше лесно, но след като почнахме да учим безсмислени според мен неща, разбрах, че пътищата ни няма да се пресекат с този предмет. Да, ама не!  Никога не казвай никога...

Някога, преди шест години :), в началото на сайта първите снимки, които публикувахме бяха част от следващите, които ще ви покажа. Поради различни обстоятелства тази наша първа галерия се беше изгубила частично - тогава беше доста трудно: и двамата с Дани не бяхме технически обезпечени, ползвахме чужди компютри, интернет в зала и така нататък. От предметите, които Дани, Яна и аз бяхме се сетили да снимаме за начало, успяхме да използваме само част от тях. Колкото и да е странно, най-накрая открих "галерията" отново. Което идва да покаже, че детството ни никога не изчезва :)

Пускам снимките без коментар - мисля, че за всеки от предметите тяк сме разказвали. Е, не че не може отново, де:)

...

Нека в деня на детето си припомним кой кой беше в нашата любима космическа приказка. И нека Анакин Скайуокър никога не се превръща във Вейдър.

По случай 1 - ви юни отправям специален поздрав към всички деца (бивши и настоящи) с четири мои рисунки.

автор Деян Енев

(Тази статия е само цитат от портал "Култура', където е публикувана. Връзката е в края на цитата -бел.ред.)

Деян Енев няма нужда от представяне за четящите хора в България. Това разказче е толкова "нашедетско", че направо завиждам, че не съм го написал аз. Благородно завиждам, разбира се.

„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него"

Мъдрост на племето Дакота

“Всички деца по света играят на индианци"
Фритьоф Шуон

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

(...)

Искам да ви върна във времето с няколко опаковки и етикети. Като за начало Честит 24 май на всички и хайде на замразеното пиле:

Сега да се върнем към опаковачните хартиени пликове за сувенири и т.н...

По случай светлия празник - 24 май искам да поздравя всички другарчета с малко от моите детски рисунки.

"— Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?

Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.

Огнянов му помогна:

— Нашето А, Б, Райно, кой го написа?

Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.

— Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий — извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

— Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица — избърбори поп Ставри трогнат."

Иван Вазов , "Под игото", гл. "Радини вълнения"