Продължавам с 2-ра част, защото се оказа май че ще е прекалено да пусна в една статия над 80 реклами.

Затова сега продължава с обещаното от част 1 тема за Българско видео.

Видях един голям рекламен плакат на цяла страница, който ме впечатли с богатото си информационно изложение. След афиша ще видите и видео фрагмент от автентична видеокасета на Българско видео с един от филмите посочени в рекламния плакат.

Здравейте, приятели на НД.

Наскоро минах за малко през Архива и нащраках малко изрезки от моето детство.

Видях много и разнообразни обяви и реклами и реших , че ще ни бъде любопитно и интересно да видим как е протичал така нар. социалистическо народно стопанство и популяризирането на стоки и услуги в онези строго регулирани времена.

Аз честно казано почти нямам спомени как са изглеждали рекламите тогава, но сега виждам колко разнообразен е бил културния живот на обществото ни. Да, канализиран и почистен от излишни крайни и радикални послания, но пък затова пъстър откъм културни прояви за децата.

С голямо удоволствие споделям първата ми книжка и най- ранните ми спомени. Илюстрациите са на Румен Скорчев и за мен специално са вълшебни ;-).

Дани

Едно момиче с къса коса майстори рози от листа. Навън е бяло, и то мечтае за слънце, гори, коне, да не му се карат, задето "преписа" от Гергана...

Едно момче скърца със зъби в къщи, а така му се иска да излезе вън и да порита, за да стане като Зико.

Едно момиче с опашки е седнало в лодка в детския кът, мисли за хралупата на мечето и мечтае за деня, в който ще събере смелост да влезе вътре, съвсем сама. Е, може и с Джеки, за кураж....

Това са малка част от моите куки... а по-надолу са култови вазички, каренца, матрьошки и най-вече АЛФ! Няма да пиша нищо повече, ще оставя вие да коментирате, това което виждате, вашите спомени и т.н.

По повод вече настъпилото лято - любимият сезон на повечето деца, искам да ви покажа няколко мои детски рисунки. 🌞

Спомен за едно екскурзионно летуване

Лежа на тревата без капка сила. До мен се търкаля табсото ми. Всъщност всичките ми връстници са налягали на поляната пред възпоменателния комплекс “Бунтовна". По големите ни гледат с присмех как сме изнемощели от катеренето по баирите. Чичо Мишо, фелдшерът на екскурзионното, намръщен мърмори нещо за “деца, които не стават за туристи и само ще пречат на похода". Но детските ни телца удивително бързо си връщат силите и след десет минути никой вече и не помни мъките на изкачването. Разхождам се сред разни паметници в този прекрасен исторически комплекс. Наоколо са положени големи камъни, на които с длето са издълбани имената на участници в априлското въстание. Сред тях се издига статуя на хайдутин, който замислено си чисти дългата пушка и въобще не обръща внимание на оглеждащите го деца. А точно на ръба на дола, който току-що изкачихме, е сложено истинско черешово топче. Съвсем истинско – като от филма “Под игото" (...)