Знае ли човек да ти вярва ли, като си толкова сладкодумен! 😉

Каква чудесна "нашедетска" статия! За ползите от математиката ще спомена друг път :)

Ще решаваш задачи, ама друг път! По-скоро ще си пуснеш онази песен и ще си спомняш как си заобичал математиката. На мен това в живота не можа да ми се случи, да я заобичам имам предвид. Няколко години обаче седях на чин с математици. Аз им дописвах контролните и класните по български, проверявах ги за правописни грешки, на мен пък ми дорешаваха задачите - така оправях положението. Друго си е литературата и биологията например. Творчество и красота!

И досега си мисля, че математиката трябва да я забранят в училище 😁 Ура за това, че се отървахме завинаги от класните по математика! Поздрави за разказаната история, Тиш, ей, ама много готино сте го измислили това с касетофона!

Ами те почти са я "забранили" вече - няма задължителна матура по математика и никой не я учи...
Според мене математиката е жизненоважна, за да възпита мислещи хора, но поради същата причина целенасочено я игнорират в учебните програми - като е извество, полза от мислещи хора за МАТРИЦАТА няма.
Дори и да е трудна за някои :) самото и изучаване е полезно...
Разбира се, всичко това не омаловажа вдъхновените усилия на Тивесто и успеха, който постига, в опитите си да избяга от нея!

По никакъв начин не омаловажавам ползата от изучаване на математика, само това оставаше, ама като не я обичам... Сигурно не съм попаднала на подходящия преподавател 😁 или начина на поднасяне е нещо сбъркан. Но то не е само по математика. Преди година-две какви изрази четох в учебника на дъщеря ми по история - лелеее, как да го обясниш това на достъпен език на едно 12-13 годишно хлапе...

Тишкооо, след такава музика как се решават задачи бе?..

Много хубаво! Всъщност въпреки, че развива мисълта, има части от математиката, които ограничават мисленето. Никога не съм разбирал аксиомите. Как така казваш, че нещо е толкова, без да обясниш защо. Как са смятали едно време лесно операции с големи числа? Как е била развита астрономията толкова добре дори без сегашната ни технология. Как може да се докаже, че 2 успоредни прави все пак се пресичат в пространството?? Според мен не сме дорасли за истинската математика.

Ооо, мате-мати-ка. С тангенсите с котангенси, такива, учителите ни по математика се "разправих" още, ехей, на първата година на сайтйта (ей, тук) и изобщо не съм си променил мнението. Но колкото повече, хъм, пораствам, толкова повече заобичвам математиката. И... толкова повече се ядосвам на училищната програма. А е толкова жалко, защото математиката е буквално навсякъде (даже и в момента - всяка буквичка, която пиша тук е прко математичаско съотношение).

Зарадва ме разказчето. Ще чакаме и за Дю Лювара :).

Иначе, ssi - математиката, всъщност е метод, аксиомите са за удобство - в съвременната математика, например, често се "нарушават" аксиомите и така се развива науката (чисто теоретично). Аксиомите не подлежат на доказване, защото са очевидни - тоест те са доказани чрез сетивния опит.

Не са ги смятали лесно, а продължително. В Египет е имало длъжност изчислител и целия му живот е минавал в изчисления, които в момента един компютър ги прави за часове. Същото е и с астрономията - ние хората сме свикнали да се чудим на някои неща, забравяйки, че живеем по много различен начин от прежните - да си срещал скоро човек, който всекидневно брои звездите?

Лесно - с това се занимава неевклидовата геометрия (занимаваща се и с други пространства), основите на която е поставена още от Лобачевски през ХVІІ век :). Това е пример за нарушаване на една от аксиомите в математиката (тази на която са ни учили) и така се е родил нов теоретичен клон на познанието.

Цитат tivesto: "До ден днешен щом я видя веднага спирам и си говорим много"

Тишо, все едно моята класна, другарата Стела Атанасова, по матемаатика. Беше току що започнала работа след универсиета в нашето даскало и ние бяхме първия и клас. Беше от всико положително да не изборявам. И симпатчина и способна като преподавател и нямаше как да не заобичаме предмета и. Тя ме подготви за това което станах впоследствие, водеше и школа по математика и информатика, на която естествено се бях записал. работехме (и най вече играехме) на компютрите Правец 82 и Правец 8М. Живее през два блока от нас. Отделно като я срещна в центъра, я каня на кафе в една сладкарница на Дондуков, возя я до тях с колата си, въобще уважавам я и я ценя много. А аз пък станах нейната гордост като разбра какво съм завършил. Само дето музика нямахме в часовете, но като не обмених опит с теб, така ще е 😁 . Подобно нещо се случи в УПК-то после с мен. При учителя - Караколев, дето за малко не ми развали успеха и не ми провали кандидатстването и следването. Единственото изключение мъж учител да е толкова ... необичан, направо мразен от цялото даскало. Беше на възраст накъде към края на 50те си години. Уж строг, но и подъл и гаден. 😡 Във време когато не бяха популярни думичките рекет и корупция, той в качеството си на зам. директор и характеристики пишеше по поръчка и матури се купуваха при него. И така за един срок и двойки имах при него и ме заплашваше че няма да завърша и още и още... Впоследствие здравословни проблеми (инфаркт) го трудоустроиха и пенсионираха преждевременно и при неговия заместник другаря Златков си завърших с отличие, освободих се от матура и без частни уроци или курсове по математика ме приеха във ВНВВУ Георги Бенковски. Но всичко това дължа на другарката Атанасова!

Задачите се решават с голяяяяяям кеф!

Стана съвсем случайно! В Поморие до оня "изкелеферчения" хотел /както обичаше да казва баба ми/ имаше един много хубав кей нявътре в морето. Сега е развалина. Та събрали сме се с приятелите и си слушаме метъл. По-точно касетката на мой приятел, който му се наложи да си дойде за малко до Габрово. И както си се кефех на музиката, без да искам бутнах касетофона. Той падна първо на долното ниво на кея, а после се чу едно ПЛЯЯЯЯЯЯС и падна в морето и потъна за секунда. Аз не се ядосах на самото потъване на касетофона, а на това, че отиде чуждата касета на дъното. Тогава много държахме на записите, защото трудно се намираха. Докато аверите скачаха и се гмуркаха да го вадят /беше дълбоко към 5-6 метра и пълно с миди, които режеха/ аз видях, че ценната касета е останала на кея. Голям късмет. За касетофона не ми беше тъжно, защото беше държавен! След изваждането разглобих руската машинка и я суших един ден, но не й беше писано да проработи. Бирата вътре не я бъркаше, обаче солта не й прости. Другите два касетофона и те дадоха фира, всеки по своему.

Аз си бях решил. Ще ставам артист във ВИТИЗ. Абе някак хубаво ми звучеше това ВИТИЗ пък и се изявявах като артист в училищните постановки и все в главните роли. После се запалих по киното. По-точно самото снимане на кино. Даже и филми снимахме с приятелите. От кога се каня и за това да разкажа. Абе забавлявахме се. Значи ситуацията тогава беше следната: Нося 4-5 килограмов касетофон и 1-2 килограмова кинокамера и правя 4-5 минутен филм, който обработвам в лабораторията си цял ден. Сега нося една джиджавка от 120 грама, слушам си музика колкото си искам, снимам си колкото си искам и си гледам веднага, пак колкото си искам... Ама го няма онова чувство на свобода и безгрижие.

Нещата се промениха, ВИТИЗ го преименуваха на НАТФИЗ и аз така и не се навих да кандидатствам...

Тишо, защо не го направи, бе???

Сега щеше да конкурираш и Асен Блатечки, и Валери Йорданов... и още...

Щяхме да те гледаме и на малкия, и големия екран, и на театралната сцена.

И моята одисея с математиката започна, когато попаднах на неподходящ учител. И това започна след приемането ми в математическа гимназия Не можахме да намерим общ език с учителката. Преподаваше сухо, без желание да увлече учениците. Вероятно си мислеше, че щом сме там, няма нужда да се напряга. Да не говорим за ужасния навик да чете от студентските си бележки, да не признава решения на задачи, които не са по нейния начин, да греши, задрасква, започва отначало... Честно казано положих неимоверни усилия да следя накъсаната и мисъл, но не успях.. Дори и в момента си спомняме са нея с усмивка. Имахме цял албум с нейни "умни" забележки.

Днес съвсем случайно по Радио 1 чух познатата мелодия и веднага записах част от нея с телефона си. После една програмка веднага ми каза всичко за нея. Та ще добиете представа на какъв фон четяхме новостите в областта на науката и техниката. Абе още като писах статията си мислех, че съм я чувал в една от дискотеките на Бат Митко, ама нямах време да търся. Може пък и да греша. Добавям линка и горе в статията. Съжалявам, че нямам запазен нито един запис от тези предавания.

ЕЙ СА ВЕЧЕ ЩЕ СЪ ИЗКЛЪЧВАМЕ...СРЪМУТЪЪЪЪЪ...КАК ТЪЙ НЯМА ДА СЪМ Я ПУСКАЛ...УЖАСССС... ДА ВЗЕМЕШ И ДА ПРЕГОВОРИШ ВСИЧКОТО ПУСТО ДИСКО...

А на село кой знае защо другачетата я наричаха "Пияната фантазия"???

😁

Съгласна съм с Regina, а и с други другарчета. Математиката е велика наука и е в основата на почти всичко. Аз винаги съм я обичала - и в училище, и в Университета. А съм имала и късмета да попадам все на добри учители - и другарките и другаря в малките класове, и господин Стефанов във Френската гимназия. Този господин Стефанов беше цяло съкровище. Всички го обичахме. И досега му се обаждам понякога по телефона. Не само че обясняваше прекрасно, а и беше невероятно остроумен. Във всеки час отделяше по малко време, за да ни разсмее с нещо. А и съвсем импровизирано му хрумваха разни неща. Например когато една съученичка беше на дъската и решаваше една задача. Накрая трябваше да се получи отговор "a". Тя обаче получи нещо от рода на "b^2 + c". И тогава той я попита: "Какъв е отговорът?" И тя каза: "b на квадрат плюс c". На което г-н Стефанов отговори: "Момиченцето иска да каже "a", ама го казва по много сложен начин". 🙂

АБЕ НЕ МИ Я ХВАЛЕТЕ ВИЙ НА МЕНЕ МАТЕМАТИКАТА... 😏И ШКЕМБЕ ЧОРБАТА И ДРОБ СЪРМАТА... НАЙ-ХУБАВОТО И НАЙ-ТОЧНОТО ЗА МАТЕМАТИКАТА ГО Е НАПИСАЛ БРАНИСЛАВ НУШИЧ... АЗ ЗА ЩАСТИЕ ИМАХ УЧИТЕЛКА ПО МАТЕМАТИКА , КОЯТО МЕЖДУ УРАВНЕНИЯТА НИ ЧЕТЕШЕ "АВТОБИОГРАФИЯТА " НА НУШИЧ...ТАКА ,ЧЕ МАТАМАТИКАТА Е ГАДНА... АМА НЯКОИ УЧИТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА СА ГОЛЯМА РАБОТА... ДАЖЕ МНОГО ГОЛЯМА...

Мили другарчета, а знаете ли, че сега ще популяризирам нашия сайт и в Австрия? По един модул: "Usability engineering" трябва да се направи следното: да се избере сайт и той да бъде оценен по едни 14 критерия. Разбира се, аз избрах НД и разбира се, оценките ми са много високи. Тук става дума само за техническата и естетическата страна на нещата, но при нас и тя е на висота (браво на Влади!). Мисля, че и някой по-безпристрастен от мен, пак би го оценил високо. В началото, разбира се, представям какво представлява сайтът ни. Не мога да не ви кажа поне две от изреченията, които написах:
”The site is unique in that, unlike anywhere else, here one cannot face either hatred, or malice, or envy. This is an island of childhood purity, honesty and sincerity.”Наистина, единствено в нашия сайт няма омраза, злоба или завист и затова е уникален. Той действително е островче на детска чистота, честност и искреност.

Затова, мили другарчета, откакто го открих, толкова го обичам. Колко е хубаво, когато чувствата са чисти и сърдечни. Както казва Валери Петров в „Един снимачен ден”: „Да можеше някакси хората да стават възрастни, а душите им да остават детски – чисти и прозрачни...”.