Тангенс с котангенс, такъв! Нима не звучи зловещо и обидно? :)
Математиката беше от ония училищни предмети, заедно по-късно с химията и физиката, които предизвикваха у нас всеобща ненавист, а от там и страх. Вече ми е известно, че математиката, ако имаш правилния поглед върху нея, е доста забавно нещо. Ние дори тогава поголовно сме си били истински математици-практици! Та, кой от нас не е играл на "хиксчета и нули" (при някои известно погрешно като "морски шах" - това е съвсем друга игра!), не е решавал задачи с кибритени клечки или не е сгъвал самолетчета и шапки от хартия! Това, драги, е все математика! Чудесна математика! Проблемът се състоеше, че нас искаха да ни научат да решаваме задачи по най-невероятно скучния и идиотски начин!
И до днес изпитвам неприятни чувства, когато чуя нещо подобно на: Влак А тръгва от гара; друг влак Б, тръгва от друга гара... и така нататък....
Беше 4-5 клас. Класният ми (който беше математик), беше задал подобна задача и за илюстрация бе нарисувал на дъската две точки и две прави линии. Беше начертал линиите точно една срещу друга, така че, когато ме вдигна на дъската, за да реша задачата, отговорих, че влаковете са се СБЛЪСКАЛИ и не е удобно да говорим за катастрофи. Не ми писа двойка, само защото по-късно отговорих по кое точно време е станала катастрофата.
Моят учител бе един от най-добрите варианти за математик (сигурен съм, че други хора могат да разкажат страшни хорър-истории за математици): не "инквизираше" учениците си. Ние му бяхме последния клас и той дори подсказваше на незнаещите, само и само да им пише тройка, което изобщо не го прави добър преподавател по математика. Той не знаеше да обяснява тази прекрасна и сложна наука. Радвам се, че пртежаваше чувство за хумор - постоянната му шега беше да ни задава следната задача:... (Сeга се пригответе за следната сложна задача:) .... Предговора не го помня, но завършека е: "Кой уби умрялата овца?". После се смееше. Ние първоначално също, после ни омръзна.
Но да продължа за задачите. Спомняте ли си това: "Един басейн се пълни от две тръби, докато от другия му край изтича през една тръба еди-какво си количествмо вода."? Е, и до днес не успях да проумея, защо трябва да пълнят басейна през две тръби, а през това време да изтича водата през друга тръба. Или задачата за височината на Партийния дом (който не вярва - ще му сканирам учебника си). Математиката, на която ни обучаваха, беше абсурдна! И аз съм много сърдит за това.
Не, че днес е по-различно. Аз работя в училище, в компютърен кабинет. Съвременните хлапета също ненавиждат математиката. Преди няколко месеца едно дойде в компютърната зала и ме помоли да му сметна умножение на калкулатора на доста проста задача - примерно 34х12. Не, че е важно някой да знае да умножава 34х12.
Най-много обаче ни измъчваха квадратните уравнения, разните построения с линийки и пергел, загадките около Питагоровата теорема, триъгълниците и – как без тях – синуси, косинуси, тангенси и котангенси.
Моите тетрадки бяха изпълнени с розетки (начертаваш кръг, разделяш го на части и прокарваш линии между точките), но учителите ми по математака искаха от мен да чертая с пергел дъгите еди-колко си милиметра, иначе... Аз се забавлявах с "елката" натискайки число и го разделях на 9 (получава се еднотипна редица), но те ме караха да пресмятам каква част от учениците отишли на екскурзия в музея на "Митко Палаузов""...
Все пак математиката е приятна, но само, ако преподават хора като Мартин Гарднер (трите тома на "Математически развлечения" съм ги чел много пъти) или геометрик ката Ешер.
Крайният резултат от обучението ни по математика (в горните класове ставаше още по-ужасно, защото не помнехме нищо от предишните) е, че днес по-голяма част от нас си спомнят с антипатия тази наука. Колко ли велики математици са "убити" в училище?
За това са виновни учителите ни, тангенси с котангенси такива, заради което с удоволствие бих ги дезинтегрирал! :) Само математически, разбира се.