Какво ще кажете по случай 1-ви април, да си спомним за смеха в класните стаи, за онези случки с нас и с нашите учители, които ни караха да се държим за корема и после въодушевено да разказваме случилото се. Някои от тях се носят и до ден днешен като вицове в училището, в което са се случили, предавани от випуск на випуск.

Предварително искам да се извиня на всички учители, за причинените от техните ученици номера и да им кажа, че ако не бяха те, сега успели щяха да са само даровитите по рождение. Всъщност ние се гордеем с това, което сме, благодарение на тях и се надяваме, и те да се гордеят поне мъничко с нас.

Започвам с няколко примера от моята гимназия. Няма да споменавам имена, защото и без друго, онези от вас, които са учили там, веднага ще разпознаят героите. Нашият клас беше много колоритен. Всеки сам по себе си беше чудак и съответно ръководството и учителите трудно се справяха с нас. Сменихме четирима учители по математика още в подготвителен клас – просто не издържаха. Първият се отказа, като видя, че никой не го слуша. На втората ни учителка пък всеки час й изчезваха помагалата – ту триъгълника (голям дървен) някой ще скрие, ту гъбата ще изчезне, та да не може да се трие дъската, която предварително беше надраскана, поради което пък и тебеширите изчезваха… накрая горката женица си загуби обецата и реши, че и това е наша работа. Отказа се от нас. Дойде една вдовица, много лоша, от типа – на Господа шестица, на мене пет, на най-добрите четворка и т.н. В дневника нищо не пишеше, обаче имаше един черен тефтер, с прилежно вписани всички класове, на които преподаваше. Всеки ученик имаше своя страница с оценки по математика. И никой не знаеше каква оценка му е писала черната вдовица. И ние решихме да я накажем. Един ден някой просто й сви безценния тефтер, и край! Горката жена!. Накрая вдигна ръце и се отказа от нас. След нея ни преподава за кратко другаря Чук – така го наричахме, защото в един от часовете, не помня по какъв повод, беше казал крилатата фраза "За какво ви е чук, щом аз съм тук!" На едно контролно всички избягахме дружно, с помощта на учителя по физическо, който трябваше да потвърди, че никой, дори той самия не е разбрал за промяната в програмата, и че всъщност вместо математика първи час имаме физическо. След този случай класната ни събра, за да ни попита какъв, според нас, трябва да е учителят по математика и незнам, дали оттогава, или просто номер пет издържа изпита за учител, но ние се укротихме. Да успее да преподава в нашия клас, за един учител си беше бойно кръщение.

И така учител номер пет влезе в клас, представи се, последваха няколко уводни изречения, след което се покашля, сиреч следваше нещо сериозно и каза: "Ученици, матьематиката е кът чорапогащьник – пусньеш една бримка и отидье цялото издельие." … последва удивление по лицата на учениците…после тихо кикотене и: "Смьейте се сега, че накрая на годината аз шъ съ смьея." Това може би не е момента, но ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на този учител от името на целия клас. От този момент абсолютно всички започнаха да решават задачи до забрава. Ако повечето ученици са достигнали в математиката до ниво "каране на колело", то ние я владеехме като "каране на самолет". Толкова обикнахме това "издельие", че 90% от класа завършиха с лекота ВМЕИ и сега може да се каже, че за повечето тя е начин на мислене, начин на живот.

Минавам на географията. Учителката ни беше миньонче, с много тънък глас и високо вдигната глава. На всички момичета пишеше с една единица по-ниски оценки, а на момчетата колкото заслужават. Затова пък даскала по история, правеше обратното. Та, застанала между двете редици, втренчила се в едно от момчетата, го пита:

-Какво има на Дунав при Русе?

-Мии, мост.

-Какво има на Дунав при Силистра?

-Ми, мост.

-Какво има на Дунав при Лом?

-Пак мост.

-Какво има на Дунав при Видин?

-Мост.

-Ти защо се бъзикаш с мене?! Затвори вратата от външната страна!...

и го изгони навън.

А сега продължавам с химията, която в езиковите гимназии се преподава на съответния език. Въпросната учителка обаче не владееше добре езика, поради което успяваше всеки час да ни разсмее. Бисерите й са специфични, затова ще сложа и превод:

"Ученика с дъвката – в кошчето! После Ва о’ кьоше и срамув тоа!" = Ученика, който дъвче дъвка, да я изхвърли в кошчето! После да иде в ъгъла и да се срамува!

"Ти, на втора банка! Пран льо шампиньон и есюи льо табльо." = Ти, на втория чин – вземи гъбата (ама това е гъбата за ядене!!) и избърши дъската.

"Ученика дериер – увръ ла финетра и излез!" = Ученика най-отзад - отвори прозореца и излез (на дъската).

Тази жена е преподавала повече от 35 години в нашата гимназия. Би трябвало да я помнят всички родени между 1950 и 1978. За съжаление не съм си записвала нейните бисери, поради което помня само някои, но имах съученици, които го правеха. Ако са тук някъде, ще се радвам да ги чуя отново. Помня, че същата учителка цял един час предаваше на една от испанските паралелки урока, само че на френски. Бяха се опитали да й обяснят, че не я разбират много-много, ама тя май също не ги беше разбрала… и така цял час химия на френски за испаноговорящи. Не че е било кой знае какъв проблем – нали половината от думите във всяко изречение си бяха на български.