Адмирации за този разказ, който достига до нас във време когато, като че ли се усеща една потребност у голяма част от населението на Р. България от османското присъствие (термин взет от съвременен учебник по история, с който не мога да се съглася-за мен си остава робство и иго). Тази потребност се долавя в звуците на зурлите, носещи се в залялата ни напоследък чалга, нон-стоп турските сериали и др. В родния ми дом е запазен един фес-от онова време, да ни напомня за хората, посветили живота си в името на свободата и независимостта на нашето Отечество.
Поклон пред паметта на Апостола!

Благодаря ти, Симпра, че отново ни го припомняш!

Турските власти са напълно наясно кой нощува в Къкрина на 25 срещу 26 декември 1972г.Неслучайно в празничната нощ ловешкият околийски управител Исмаил ага изпраща потеря натам, а не се залавя с арести на разкритите ловешки дейци. Величка Хашнова, сестрата на председателя на Ловешкия комитет Марин поп Луканов,е имала и мотив,и възможност да прати потеря по дирите на Левски

Много, много интересно! Благодаря, Миленка! Признавам - и аз за първи път виждам тази книга. За песента бях чувала, но си мислех, че е художествена измислица.
Думата ми обаче е за друго. Всяка година изпадам в тих бяс на тази черна дата. Всичко живо, облечено във власт се кланя дружно на подвига на Апостола. И толкоз. Превърнали са всички чествания в клише, пее се все същия рефрен - обесването на Васил Левски. А, и вечния спор за гроба му. Налага се едно гадничко усещане, че българинът знае за Левски три неща - че е обикалял родината /два пъти/, заловен е в Къкринското ханче и после е обесен край София. Толкоз.
Близо 150 години празнуваме смъртта на Левски. Някой да се сеща за всенародни тържества около рождението му?
Този човек е имал уникален живот. Нечовешко търпение. Изключително силна и новаторска за времето си идеология. Да сте чули някой да говори за неговата "Нареда"? Ядец, все за едно тефтерче със сметки става дума.
Тъжният факт, за който говоря, е, че днес не са много хората, които наистина познават живота и делото на Апостола. За сметка на това всички знаят кога и как е умрял. Браво! Явно гарванът не е престанал да грачи грозно и зловещо. Защото това е съдбата на народите с къса памет.
И още един тъжно-весел факт - до ден днешен най-точните сведения и анализ за Левски, могат да се намерят в книгата на една чужденка - Мерсия Макдермот.

Боряна, това не е точно така. Има едно сериозно изследване на живота на Васил Левски, направено от един български професор преди онази дата ( т.е. 9 септември 1944). Не си спомням името на професора, но един познат притежава тази книга. Ще я взема от него и ще напиша тук накратко за неща, които все още не са известни на обществото ни. Работата е там, че българските историци от ново време не са имали особено желание ( и интерес , поради политическата ситуация в България) да разкрият някои факти от живота на Дякона. Със сигурност обаче е установено - това мога да го кажа още сега - че историята около предаването на Левски от поп Кръстьо е една голяма ИЗМАМА, направена от истинските предатели. Зная и за една книжка, която потомците на Васил Левски ( по точно на брат му, опълченеца Петър Кунчев) са разпространявали като "самиздат" на първите митинги на СДС. Ако наистина има интерес към темата, ще се постарая да намеря споменатите книги.
За жалост трябва да спомена, че хора като Иван Вазов и Л. Каравело съзнателно са въвели обшеството в заблуда по отношение на някои моменти от биографията на Апостола. Но това е тема за дълъг разговор...

Поп Кръстьо до края на живота си е търпял хулите на разни чули-недочули "разобличители". Най-тъжното в тази история е, че Иван Вазов, когато вече се е знаело, че историята на попското предателство е измислица и негов познат му забелязал, че навсякъде печатат стихотворението му с тази лъжа( Той биде предаден / и от един поп...), рекъл( преразказвам по памет): "Ами каквото съм писал, писал съм. Няма да поправям".
Оправданието на свещеник Кръстьо Никифоров идва от самия ( не само от него, разбира се) Петър Кунчев. След освобождението той е ходил в Ловеч да разбере наистина ли свещеникът е предателят на брат му и да го убие. Когато се върнал, казал на майка си ( баба Гина Кунчева), че истинските убийци на брат му са "сегашните чорбаджии на Ловеч".
А по Кръстьо е написал в тефтерчето си дневник ( то е намерено след смъртта му):" Коги да е, истината ще възтържествува"
Мисля, че вече е дошло "коги да е".