Какво става с поп Кръстьо? Той повече не може да си намери работа като свещеник, разболява се и умира /пневмония, туберкулоза, нещо от сорта/, жена му и децата изпадат в крайна немотия и също умират. Целият му род е затрит.

Моят прадядо се казва Кръстьо и като малка не можех да си обясня как родителите му са могли да го кръстят с такова име...толкова силна беше пропагандата тогава, чак до неотдавна - допреди десетина години може би. Интересно какво ли пише в учебниците по история днес. Не съм имала повод да се замисля по този въпрос досега.

Бях се зарекла да не пиша коментар, ама 'сърце НЕюнашко не трае."

Започвам отдалеч на принципа "тебе думам дъще, сещай се снахо". Още като бях студентка и пътувах по влакове и автобуси до София и обратно, хората нали се разговарят, на въпроса "какво следваш" започнах след третия семестър да отговарям: "ядрена физика". Както някои от вас знаят, аз съм историк. Причината да избера ядрената физика за влаковите разговори, беше, че никога не успявах да отговоря на пътниците, които винаги се оказваха по-знаещи историци от мен, като моя колега Пешо, който като го попитал някакъв чичко в подобна ситуация: "А ти знаеш ли как се е казвал коня на хан Аспарух?", отговорил: "Кой? Белият или черният?"

Дани,

1) ти няма как да знаеш, но аз знам: към днешна дата не е по силите на жив човек в смислена възраст да изчете ВСИЧКО, което се съдържа в българските и балканските библиотеки и архиви за Левски. Не, че е чак пък нужно. Така че хайде малко пооооо-меко поне за работата и многото всеотдайни и честни безсънни нощи на десетки български историци преди и след 1944 г. Какво от това е влязло в популярното и учебникарско пространство е друга тема. Толкоз по въпроса за българската историческа наука и забравеното име на еди кой си професор.

2) Вазов и Каравелов НЕ са историци, а съвременници, приятели-врагове на Левски. Защо и как тези двамата вкарват най-устойчивите митове около него, е тема за Енциклопедия на народопсихологията ако изобщо има такова понятие.

3) За историята с поп Кръстьо 'шапка ти свалям' - улучил си да повярваш в най-правдоподобното и на практика най-доказаното, въпреки тъпото преповтаряне на версията за това предателство в учебниците и до ден днешен. Защо точно тази най-малко доказана и най-неправдоподобна версия, родена преди всичко от поетичния талант на Вазов без практически никакво доказателство и до днес жъне успех, за мен лично вече не е загадка. Много е ефектна и оневиняваща виновниците, пфу. За мен лично, вече не в съзнанието на историк-полицейски следовател, а на човек, има 2 ясни доказателства за невинността на поп Кръстю: първо, пряката му и напълно честна конфронтация с методите на Левски, главно в случая, когато Левски абсолютно без причина и по презумпция за бъдещо евентуаллно възможно предателство, убива едно 14 годишно (или 13) дете и второ, неговото собствено самоубийство. Да, Мая, поп Кръстю след много честни и открити опити не просто да се оправдае, а да защити позицията си, се самоубива. Родът му не е затрит, но си променя името.

Миленко, и тази година ти благодаря за 'писмото за Левски', а също и за косвеното ми запознанството ми с прекрасната жена Райна Костенцева, с чиито спомени (които пък ме отведоха към други малко познати до сега прекрасни хора) изживях наситени и богати на дълбоки човешки ценности часове.

Павлина, сигурен съм,че си един професионален и честен историк. Само ще кажа, че съвремениците на определено събитие или личност са автентичните автори на историята за това събитие или личност. А историците - професионални или "влакови", просто четат и преразказват. Хората, които ми разказваха история, когато бях малък, я разказваха така - Левски и предателят поп Кръстьо. Просто бяха "пропуснали" неща, които не вярвам да не са им били неизвестни. И ние сега си попълваме пропуска. Иначе за самоубийството на свещеника - би ли ми посочила източника?

😄

... тая история си остава най-пъстрата и наситена откъм емоция, за разлика от политически коректната към съответния момент в пространствено времевия континуум 🤪 - вероятен съперник са иманярските лакардии, а ако се засекат двете причинно-следствени връзки става една... Примерно като тая, дочута в Карлово, според която Левски не е обесен от турците, защото бил откупен от видните Карловски търговци Евлоги и Христо Георгиеви, и изпратен в Австрия, където умира 20те години на ХХ век... източник -

Павлинкееее,

пак ще те замоля

Симпра,

Дали поп Кръстьо е предал Левски има и пиеса по случая:ето я
А кой точно е , за мен не супер важно , важно е че го е предал свой човек, а не чужд.

Мисля че, Ростислав от филма "Вчера" казваше''...само от добър приятел, става качествен предател..."

ПАВЛИ,ПАВЛИ... А АЗ ПЪК КАК СЕ ЗАРАДВАХ НА ТОЗИ КОМЕНТАР, ПО ТАЗИ ТЕМА...КАКТО СЕ РАДВАМ НА КОМЕНТАРИТЕ ТИ В КОЯ ДА Е СТАТИЯ...

БЛАГОДАРЯ ЗА НЕТРАЕНЕТО...

И цитат от линка на Цецо:

Не знаех, че Левски е заловен в годината, в която аз съм роден...

Първо си помислих, че kametel е допуснал грешка от бързане и недоглеждане, но да го прочета и в резюмето на театрална постановка, ми идва малко в повече. То бива да се греши, ама все пак цял век е това...

Такааа, след няколко разговора по скайп с 'действащи" колеги, стана ясно, че все пак съм се 'хванала' на нещо напълно недоказано само защото акцентът на интересът ми е бил друг. Става дума за самоубийството на поп Кръстьо. Изглежда, че няма никакво пряко доказателство, още повече, че човекът е бил тежко болен, на легло, месеци наред. Но тъй като бурното поетично-драматично обвинение на Вазов, което обхваща цялото тогавашно публично пространство съвпада с предсмъртните месеци на свещеника, явно версията за самоубийтво се лансира и от първият събирател на документи Димитър Страшимиров. После логично мислещите хора, особено защитниците на поп Кръстьо я отхвърлят като невъзможна за един вярващ свещеник, който освен това дори е настоявал сам за редовен юридически процес след Освобождението.

Все пак мен ме загложди въпроса кому и кога е било необходимо да вкара тази версия покрай всички други. И ще продължа да питам колегите, които се занимават с темата.

Иначе, по въпроса за предателството, като си опресних днес някои факти, и при логична съпоставка, освен, че си припомних достатъчно убедителните аргументи, че поп Кръстьо няма как изобщо да е бил предател, все повече приемам тезата, че предателство в прекия смисъл на думата никога не е имало. Просто в националистична България (без значение преди или след 1944 г.) никой не е искал да допусне простия факт, че при обявеното имперско търсене след разкритията на Димитър Общи, османската полиция си е свършила добре работата. И че ако не беше в Къкрина, при разгрома на организацията, щяха да го заловят при следващото му убежище. Зима е все пак и действието наистина се развива през 1872, а не през 1972 г.

Спомних си дори, че още като студентка като учих за изпита единственият пряк виновник за залавянето на Левски приемах Д. Общи.

Друго, защо все още 99 % от преподавателите по история в училищата не считат за нужно да съобщят на учениците, поне, че една сравнително голяма група български изследователи (професионални и съвестно търсещи любители) още от 30 те години на 20в. открито са излагали аргументите срещу евентуалното предателството на поп Кръстьо? Ами не знам - масова психоза ли е? Много ли харесва на народонаселението да се оплюва? Е, всеки само да си търси отговора ако му трябва.

Накрая нещо, което да върне темата към заглавието на сайта.

Подобно, Кате. Не знам дори дали дядо ми е бил първият, от когото съм го чула, ама сигурно е бил той, кой друг?

Благодаря, Поли, така и не можах да възстановя кога и какво съм чела, за да напиша така категорично, че поп Кръстьо е умрял от мъка. Обаче попаднах на следната архивна статия от в-к "Култура", даваща до известна степен отговор на въпроса, който те вълнува - а и мене също - кого ползва версията за предателството и откога датира.

http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/georgi.htm

Мая, и тази статия прегледах днес. Благодаря! Една от най-съвестните във виртуалното пространство. Е, разбрах и кой точно и защо е приспал вниманието ми, та така почти безотговорно лепнах това 'самоубийтво'. Затова казах по-горе, че още ще поровя. Без да подозирам стана личен проблем, който не засяга темата.

Сега вече мога да говоря "аргументирано".
Първо : току-що погледнах в обемистия труд на професор Иван Унджиев "Васил Левски. Биография" ( това е може би най-сериозното изследване на живота на Дякона). Намерих мястото, където коментира предателството на Левски. Очевидно има една доста устойчива грешка, която намирам и при Унджиев и която е направена за пръв път от Димитър Страшимиров. А тя е, че поп Кръстьо е споменаван като "председател на комитета". Свещеник Кръстьо Никифоров НЕ Е председател на ловчанския революционен комитет. Това е важно, защото в цитираното от Д. Страшимиров писмо на Васил Левски, той изказва някакви съмнения към председателя. Поп Кръстьо е секретар ( отговаря за сметките и води разни записки за комитетските работи). Председател на ловчанския комитет е Марин поп Луканов, който след Освобождението е кмет на Ловеч и след това областен управител.
Но ако взема да разказвам тук, ще стане дълга и широка.
За това накратко. Намерих една много интересна книжка. Това е нещо като детективско разследване. Автор на книжката е Данаил Кацев-Бурски. Той е роднина на В. Левски по далечна линия - прадядовците им са били братя. Данаил Бурски отива в Ловеч след Освобождението и се среща с всички живи свидетели на драмата със залавянето на Васил Левски. Заедно с някои учители и др. представителни лица той прави разпити на хората, които евентуално са замесени в предателството. Разговаря и с хората, които могат да кажат истината за о. Кръстьо.
Тази книжка е просто СЕНЗАЦИЯ. В нея пише неща, които и днес биха разбунили духовете.
Книгата не е издавана в България след първото й издание през 1926 г. Защо? Защото хората, които са "силните на деня" нямат интерес тази книжка да добие популярност.
В нея има разказ на свещеник Георги Антипов, който е изповядал умиращия о. Кръстьо ( поп Кръстьо не е и мислел да се самоубива!) и който ясно казва, че поп Кръстьо не е предал Дякона.
Смятам да направя следното. Ще създам един блог, в който ще публикувам малко по малко книжкатa на Д. Бурски. Нека всеки, който се интересува от истината за предателството на Васил Левски, сам да прецени от разказите на живите свидетели предател ли е поп Кръстьо или не. Предател обаче има. Или по точно предатели.
Имената на предателите са известни ( те не са тия, за които говори в статията си Георги Тодоров)
Когато направя блога, той ще стои като връзка в профила ми.
Както казах в по-горен коментар, вече е дошло "коги да е".

Ей, Бойста, жив да си - сега вече се сетих! Ами че аз гледах именно ФИЛМ, по телевизията, кога ли е било...със сигурност преди 2003. Затова не намирам нищо в моите bookmarks, където търсих досега. Абсурд е да се сетя автора на филма, беше документален телевизионен филм. Много рядко гледам телевизия, но счетох за важно да изгледам този филм и не съжалявам.

Дано не се обръщат костите им сега! Не е важно предателството. Повече би трябвало да мислим защо се е оставил да бъде заловен и върху тъгата в последните му думи.

Права си, Симпра! Съжалявам за спама, към който и аз допринесох в тази много дълбоко човешка статия!

Вече съм решил да не коментирам тук въпроса за предателството. Съвсем скоро ще направя първите публикации в блога, за който споменах, и ще можете там да четете и кометирате.
За Хайтов - не знам. Помня за спора му с Николай Генчев по телевизията през 80-те, но тогава той просто стана за смях, а професор Генчев му повтаряше много пъти, че Хайтов не е историк. Във всеки случай е добър разказвач. Затова и се захласвахме, когато всенародно гледахме историческата сага "Капитан Петко войвода". В сценария на Хайтов обаче има доста "художествена измислица" , а някои моменти меко казано "не са честни" по отношение светлата памет на великия ни войвода.
Та за Левски. Основно в блога ще публикувам книгата на Данаил Кацев-Бурски "Истината за предателството на Васил Левски". Ако някой има нещо против изложените там неща, ще може да коментира и дори да публикува статии. Надявам се например там да се появи Павлина. Днес започнах да чета от книгата на Иван Унджиев, може би най-старателният изследовател на живота на Васил Левски. Зажалост трябва да кажа, че този забележителен историк съзнателно или не е написал доста неверни неща, като ги е представил за исторически факти. Само ще кажа, че Иван Унджиев е ученик на Димитър Страшимиров, които в книгата си за Васил Левски твърди, че поп Кръстьо е предател.
За книгата на Унджиев също ще направя статии.
До една-две седмици ще създам блога.