"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Да се включа и аз с извадки от вестник Народна младеж, на който попаднах от един стар куфар - от онези, дървените. Куфарът беше изхвърлен до един казан и привлече вниманието ми, тъй като хобито ми е фотография. Взех го за реквизит, а вътре - първата и последната страница на вестника, излязъл от печат на 09.IX.1971 г.
В далечната 1888 Цар Фердинанд създава първия зоопарк в България, първи и на Балканския полуостров.
В далечната 1980 моята скромна и изключително злояда личност често биваше водена в зоопарка, като почти единствен начин да поема някаква храна. Майка ми много се смееше на маймунджолъците на маймуните. За нейно разочарование, те изобщо не ми бяха интересни. Аз заставах в ступор пред ... кокошките. И така вече 30 години... ;)
Зоопарковете в анимационните филмчета имат специфичен уют - клетките са 2Х2 м и са разположени близо една до друга. Така рисуваното момиченце с панделки, балон и сладолед "ескимо" може да си разговаря едновременно с лъва, маймуната и хипопотама. Подобен картинен уют имаше стария софийски зоопарк.
Наскоро докато подреждах нещо като "семеен архив" попаднах на 30-тина цветни диапозитива. Може би на ipod-ите това не им говори нищо, но в моето детство снимките бяха предимно черно-бели, а гъзарията на епохата бяха цветните диапозитиви, които се прожектираха на специални прожекционни апарати (от ГДР-то), за които крушките ОСРАМ бяха кът...
Когато бях дете този филм и тази песен преобърнаха света ми... Сигурно тогава не съм разбирал кой знае какво, сигурно и сега не разбирам много. Но съм сигурен - героите от миналото не си отиват, а се превръщат в бели жерави!
Доживях да ми се наложи да ровя за старите плочи с приказки, които да служат за приспивателно на "собствени наследници" и удобна механична алтернатива на бабите. След като ги събрах и иззех оттук-оттам, оказа се значима колекция. Реших да я споделя. Знам, че по темата е писано доста, а повечето ги има и качени в МеРеЗе-та, и ТУК също но както всички знаем, колкото повече, толкова повече...
Има песни, които се врязват в душата на човека като следа от резец върху дърворезба. Ако дърворезбарят е майстор, творбата му ще възхищава хората поколения напред. Ако песента е наистина хубава, отпечатъкът от нея ще промени така човека, че да радва с поведението си, с целия си живот, хората наоколо и да остави спомен за идните поколения. Има песни, които променят цяло едно поколение, дават му облик, правят го способно да предаде идеалите си на хората, които ще се родят след него. За такава една песен става въпрос сега. Това беше една от любимите ми песни, които съм пял в училищния хор. В нея има всичко: прекрасна мелодия - едновременно спокойна и топла, и в същото време "тревожна", такава, с която може да идеш на бой и да умреш в името на това, за което си тръгнал. Напоследък си мислех, че вече никой не пее такива песни. И ето че днес екранът на компютъра ми поднесе една приятна изненада. Песента се нарича "Песен за тревожната младост". На записа я пеят хора, които нямат нищо общо с "пионерското време", когато тази песен се пееше. Всъщност в песента на Александра Пахмутова (по стихове на Лев Ошанин) няма нищо "пионерско". Става въпрос за неща, които надскачат прага на времето и "-измите": приятелство, родолюбие, любов... Винаги е хубаво да видиш, че младостта около теб е отново "тревожна" - изпълнена с идеали, които не започват и не свършват пред прага на лъскавия "Мол". За това - да живее ТРЕВОЖНАТА МЛАДОСТ :em_115:
Тия дни купих за малкото хлапе едни чудесни "Български народни приказки" на издателство "Златното пате". Първата приказка там беше "Златната птица", което ме подсети, че тази книжка я изрових някога от старата ракла и бе една от любимите ми в детството. Та дойде и нейният ред да се появи в Библиотечката. Книжкката е от издателство "Никола Ив. Божинов" (тук вече представях тяхната книга "Кой е най-голям"). Илюстрациите отново са на чудесния художник проф. Георги Богданов.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
