Здравейте,
Коментарът ми е към автора на темата и по-конкретно към послеслова.
Приказките са типично фолклорен жанр и затова им е присъща характеристиката вариативност. Дори когато са събрани и публикувани от определено лице, то се явява съставител, а не автор.
Разбира се, съществуват и авторски приказки, но мисля, че случаят със "Златната птица" не е такъв. Аз поне съм срещала 3 варианта на приказката. Когато някое издателство прави подбор на приказките, които да включи в определена книжка (сборник), право на съставителя е да прецени, какъв вариант да избере. Това, че една приказка е издадена вече в един вариант не я лишава от живот извън това издание, защото никой не притежава права над нея. Още повече, че останалите варианти може да чакат в някой сборник с народни умотворения някой да ги хареса за своето издание. Междувременно в устната практика вариатните се множат, защото всеки разказва приказката по своему (не я рецитера на изуст), а слушателите от своя страна я преразказват така, както умеят.
Въпреки, че при издаването на детски книжки няма практика да се прилага списък с източниците за справка, мисля, че редакторската намеса не е така груба, че да променя текста, а само по стилизирането на езика (изчистването на диалектните особености и др.).

@Ирка напълно съм съгласен с тезата Ви за вариативността на народното творчество - това, заедно с анонимността, е сред основните му характеристики. Но все пак на мен старата версия си ми харесва повече. 🙂