Не знам за вас, но аз като дете 7-11 годишен гледах запалено в неделя сутрин по телевизията италианското предаване Златната монета. Излъчваше се от Болоня и бе вероятно на запис. Предаването бе музикален конкурс за деца в международен мащаб, но предимно бяха участници от Италия. Водеше го един симпатичен чичко, който бе много забавен, като негов партньор при въвеждането на децата преди изпълнението им, бе една кукла с образа на сладко мишле на име Джиджо. Бе толкова сладко това мишле, че дори започнаха да казват на една съученичка по този начин, като комплимент за готино и сладко момиченце.

Глупавият вълк

българска народна приказка

библ. "Детска радост", изд. "Народна младеж"

от rip2304 :em_121:

Като че ли най-вълнуващото преоткриване днес на невероятните руски песенки, които си спомняме от филмите за деца, е не само като си ги слушаме, но и като си пофанатазираме как биха звучали на български език. Спонтанно и от сърце се родиха няколко песенни проекта с преводи в интернет, които ме запознаха виртуално с админ Влади и ме доведоха тук, в "Нашето детство».

Удоволствието да се потопиш в думите и мелодиите на руските песни не може да се сравни с нищо друго... :em_67:

Влади едва ли знае, че преди няколко месеца, на основата на неговия превод си досъчиних текста на "Прекрасное далеко» и си я изпях, макар да ми беше изключително трудно да достигна високите тонове. Получи се. Ето какво…

То висеше през моето детство, а после и през детството на братчето ми, на прозореца в детската. Мислех, че вече не функционира, дърпам, дърпам аз, а нищо не става...

Днешната книжка ни връща отново назад в годините. Беше една от любимите ми като дете, въпреки че всъщност беше от времето на баща ми - издадена е през 1947 г. Това е "Кой е най-голям" - казахски приказки, преразказани от Ценко Цветанов. Книгата е малко странна, защото освен казахските приказки има и 2 осетински приказки, едната от които е с размерите на повест. Освен интересните истории книжката впечатлява и с великолепните илюстрации, нарисувани с въглен. Те са дело на проф. Георги Богданов - човекът въвел в българия техниките сграфито и мокро фреско. Ако се чудите от къде ви е познато името му - той е автор на известната от читанките фреска "Въстанието на Асен и Петър". И така - приятни срещи с Алдар Косе, Хатимхай, Дзамболат и останалите.

Днешната книжка трябваше да се появи за Деня на будителите, но по ред причини не сколасах, та я пускам една седмица по-късно. Този път се връщаме в 60-те години. В това спретнато издание от 1967 г. на издателство "Български художник" са представени четирима популярни автори от първите следосвобожденски години - Петко Славейков, Васил Попович, Иван Вазов и Константин Величков. Илюстраците са дело на Калина Тасева и Юли Минчев, а предговорът към книжката е от проф. Георги Веселинов.

Няколко списания от 70-те и началото на 80-те год на миналия век.

"Лада"

Галената щерка

българска народна приказка

библ. "Детска радост", изд. "Народна младеж"

от rip2304 :em_6:

Неотдавнашен разговор с един човек ми припомни тази обичана още от детството песен. Опитах се да преведа текста й – доколко е сполучлив опитът ми, все още не съм в състояние да преценя, но ми се струва, че не е чак толкова лош  :em_2: (Ех, дано не се изложа и с превода, и с пеенето си! :em_127: )

Песента "Альоша» е била химн на град Пловдив до 1989 г. Тя е изпята от много руски певци, а от българска страна е останал в музикалната ни история записът на Георги Кордов и Маргрет Николова, също на руски...

Днешната книжка ще ни върне доста години назад във времето - в далечната 1926 г. През 20-те години младото тогава издателство "Хемус" започва поредица от малки квадратни книжки за деца. Там правят първите си стъпки едни от най-добрите ни писатели, създавали творби за деца. Днешната ни среща е с един много популярен за времето си тандем - Елин Пелин и Александър Божинов.