"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Поводът да напиша тая статия е толкова странен. Погледнете долната снимка.
Тези листчета бяха намерени преди няколко месеца в... олтара на един столичен храм. Някой е написал от обратната им страна имена "за здраве" и ги е оставил да се четат на литургия. По някакъв начин впоследствие листчетата попаднаха у мен и това съчетание на детския комплекс Ясребино и църковната молитва ме накара да се захвана с темата за децата-герои. Може би изчетох почти всичко, което е написано в бг-интернета за тях. Колкото повече четях, толкова повече се обезкуражавах да пиша по въпроса. Мненията за известните ни на всички деца, пострадали в последните дни на третото Българско Царство, са толкова разнородни, противоречащи си, че не виждах начин да напиша нещо и то да не породи същите страстни дебати на сайта ни.
Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет... Не се опитвам да ви пробутам плагиатски нещо чуждо, занам че я помните тази песен, която навремето изпяха Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Но на мен преди няколко дена ми се случи точно както в песента. Само че не беше хвърчило, беше една стара найлонова торбичка. Бях на гости у едни приятели и, разхождайки се в задния двор на къщата им, погледът ми попадна на нещо познато. Под стрехата на работилницата стоеше бяла найлонова чанта, в чийто горен ъгъл се виждаше знакът на "Балкантурист". В долната си страна пликът имаше надпис на латиница: "SLANCHEV BRIAG", а над него рисунка: пясъчен бряг, на пясъка оня известен на всички ни кораб-ресторант, някогашната слава на курорта ни. И точно тогава някъде в мен се пробуди тоя "детски спомен жив", за който се пее в песента "Детски спомен". Пробуди се и ме обхвана целия. Обви ме като пламък и някак като че ме подмлади. За секунда... не, за част от секундата се "върнах в дните детски"...
"Той е много забавно, още съвсем глупаво доверчиво кученце..." Песента "Пропала собака" е разплакала хиляди детски очи някога. И наистина, талантливо написаният текст на А. Лам и музиката на В. Шаински могат да трогнат не само чувствителните детски сърца, но и закоравелите души на възрастните. В това впрочем и сами може да се убедите, като видите видеоматериала в цялата статия.
А сега чуйте песента в изпълнение на очарователната Лена Могучева и ... ами хайде сами се досетете кой припява с малката Лена 😏
Преди всичко трябва да кажа, че леличката, която ми даде да снимам играчките, е работила до пенсионирането си в детска ясла. Цял живот се е занимавала с деца и затова не е чудно това, което е направила. А тя е направила следното. В една от стаите на къщата си е подредила всички играчки, с които са играли децата й ( които са вече хора на по 40 и повече години). Сподели с мен, че дори и на внучетата не позволява да си играят с тях - те си имат свои играчки, а играчките на родителите им нека да си останат така, както са били при последната игра с тях. Не посмях да искам от нея да снимам всяка играчка поотделно, но мисля че и така се вижад всичките. Някои от снимките съм разделил на части, за да се видят по-подробно определени играчки.
Фотографии на деца от книгата "Детето от предучилищна възраст"
Наскоро я намерих на сергиите със стари книги. Всъщност това е само първата част от четиритомното руско издание, в което екип от руски учени са изследвали развитето на детето от люлката до края на юношеството. Без съмнение книгата е пълна с интересни разсъждения, но на мен най-интересни са ми илюстрациите, които говорят сами и без думи. Предлагам ви да ги разгледата и вие.
Ще завършим съвсем зимната тема за тази година с песента "Зима" на детския хор "Сребърни звънчета". Песента и подбраните снимки са поздрав за всички от "сребърното звънче" Надя, която пее в записа и се подвизава на сайта ни под псевдонима dylgata. Солистката на "Сребърни звънчета Надя М. е известна още с популярното изпълнение на песента "Оранжево небето". Детското й гласче озвучава и началото на филма "Войната на таралежите", където се прави на момче😄 и твърди , че "обаче едно предпочита: да стане, да стане голям". Сега като че ли предпочита нещо друго, но това е друга тема😏
Те стоят все още по фасади и покриви на сгради. Неугледни, ръждясали, нямащи в себе си нищо "рекламно". Изработени от еднотипни алуминиеви букви, покрити с плексиглас, който вече съвсем се е напукал от старост. Старите фасадни реклами: гастроном, магазин за обувки, кинкалерия, книжарница... Спомняме ли си какво всъщност се криеше в помещенията, които те рекламираха? В морето от реклами, с които днес са претрупани улиците и на най-затънтените градчета, тия стари "динозаври" на соц културата изглеждат като археологическа находка. За пристигналия на екскурзия в родината ни чужденец те са може би именно това, но за нас са нещо повече. За нас са част от детството ни.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
