Другарчета, хайде докато сме ваканция да погледаме пак любими сериали на чернобелия телевизор при баба и дядо. Ако пък не сме на село или още не сме тръгнали за морето, мама и татко ще се редуват да ни водят при тях на работата, за да не щуреем сами пред блока и да правим бели и пакости и вечерта съседите пенсионери да ни ковладят...

Другарчета (предимно момченца) от махалата нека и днес напиша една статия на автомобилна тема. В края на 1973 японският концерн Datsun (Nissan след 1980г) спира от пороизодство легендарния модел 240Z и на негово място представят двете модификации 260Z 260Z 2+2. Въпреки че двата автомобиласа разработени на базата на своя знаменит предшественик и двете са претъпрели сериозни промени. И двата са оборудвани с шестцилиндровия 2565 кубиков двигател. Въпреки че е представен като по мощен от 2400 кубиковия шестак с който е оборудван предшественика му Datsun 240Z, фактите сочат друго: Максималнта му мощност достига 150 к.с. а по стария модел предлага мощност 155 к.с. Което показва че специфичната литрова мощност всъщност е намаляла. На всичкото отгоре новият агрегат е и по-тежък и неикономичен.Предавателната кутия е петстепенна механична, имало е и опция с четиристепенна автоматична. Предните спирачни апарати са дискови, задните барабанни. Максималната скорост достигала 213 км/ч. Видими разлики иначе между моделите на Датсуна 240Z и 260Z не съществуват. Единствената е в двигателя 2,6 срещу 2.4 литра. и втората модификация която е с по дълга база, която позволява монтирането отзад на две бутафорни седалки. От всичко написано дотук става ясно, че предшественика от 1969 е по добър от наследника, кoето често се случва и при най добрите марки автомобили. За него, за стария модел 240Z искам да дам думата на Бат Митко, като негов горд приежаетел в колекцията си. Нека разкаже по подробно за спортните успехи на тази легенда от Страната на изгряващото слънце използваща за лого самият национален флаг.

Лятото дойде, и бавно и сигурно навлиза в правата си! 🌞 Време е дечица, да се почерпим и разхладим с любимите ни (без)алкохолни напитки. Тук на първата снимка в изобилието от газирани питиета някой калпазанин е донесъл две бутилки бира . Така се правеше обикновено на купоните, на празнуването на 14-ия, 15-ия Рожден ден. Наред със сандвичите, сладкишите и тортата, швепса и лимонадата, тайно от татко рожденика отмъкваше по няколко бири от касата или от хладилника или от кофата в банята където се изстудяват. Дори да се откриеше липсата им, никой не го правеше на въпрос. Признавам си правил съм го това у нас, но по-скоро за няколкото пиещи приятелчета от класа. Е, тогава се палеха и цигари (на балкона естествено) . А пък на рождения ден на дългия Стефчо в края на учебната година (тъкмо ни бяха приели комсомолци юни 1984) на масата се появи и тази бутилка от последната снимка.

Мили другарчета, в края на пролетта (и началото на лято 🌞 както се вижда навън вече) искам да напиша тази кратка статия, в която всеки да намери нещо за себе си. Може да е малко еклектична, с известна разнопосоченост, може донякъде да наподобява магазиннита рекламни предавания от онези години (нашедетските )

Днес в Деня на храбростта и празник на Българската армия реших да направя този жест към татко Антон по повод 50 годишнината от военната му служба като свързочник, радист и телефонист в МТС-то (Междинна телефонна станция) в тилното гранично поделение в Крумовград. В този участък от държавната граница, охраняван от Крумовградския граничен отряд, се събират границите на България, Гърция и Турция. Свързочната рота на татко често е обикаляла граничните застави във връзка с техническото обслужване на апаратурата и сигнално техническите съоръжения по-известни като Кльон (актуално и днес покрай пресичането на потока бежанци и нелегални имигранти от Сирия и др. страни). Наред с джипките УАЗ "свръзките", както са ги наричали, са използвали и този легендарен немски мотоциклет от Втората световна война, останал в БГ армията като военен трофей през 1944 и служил вярно до края на 60-те години.

Мили другарчета, 🙂 нека се почерпим с някои от любимите ни сладки, шоколади и бонбони, толкова тясно свъразни с нашето детство. Освен домашните сладкиши, кексове, курабийки правени от мама и баба, тези от магазина също не бяха за подценяване. Сигурен съм че ще събудят апетита и на най злоядите деца в нашия сайт. Колко хубаво би било ако можеше да се изхранваме само с това, а не да сме длъжни в детската градина или ученическия стол да ядем всички онези супи и манджи(като кюфтета със сос или зелеви сърми с бешамел), а накрая за десерт да ни дадат разните там малеби-та, грис каши, сутляши или ашурета-та.

Една книга, една повест посветена на Великата отечествена война, която често препрочитам с интерес Не може и останалите деца да я нямате в библиотеката си, така че помествам тук само няколко странички.

Една играчка-спомен от дядо Георги. Края на 70-те години...

Пролетта пукна 🌞 , а с нея се събудиха и копнежите и желанията за пътувания и не на последно място за високи скорсти . Рокерите вече откриха сезона, а ние четириколесните търсачи на силни усещания, нека ги последваме. Признавм си пред всички другарчета, тези увлечения и страсти не са ме напускали и до ден днешен. Някога нашите татковци ни возеха на Лади, Жигули, Москвичи и Шкодички, но ние мечтаехме за...

Мили другарчета, днес отново ще върна спомените ни на тема кино. И по специално на комедийното европейско арт кино. Представям на вниманието на махалата комикът от тогавшната ГФР Дитер Халерфорден. С право наричан немският Бени Хил или немският Луи дьо Финес...