Честит Национален празник мили другарчета! 🙂 В такива статии многословието е излишно, нека си спомним за героите които са се борили, воювали, умирали за да ни има нас днес! И не просто да ни има а да сме народ, да говорим български език и да имаме национално самочувствие! Да отдадем почит на българските, а също и на руските, финладски и румънски войни! Поколон!!!

Мили друарчета, днес ви приканвам не само да харчите джобните стотинки и левчета за кино, за сладкарница, за стрелбището, а и да се научим да спестяваме ето в касичка като тази. Не прасе или куче касичка (като тези дето произвеждаше другаря Седларов 😏 ) а в желязна и здрава, която няма чупене и паричките са на сигурно място. Тук му е мястото да припомня и как си събирах джобните пари за седмиците, а понякога и месеци на морето. През цялата учебна година в едно шише с тясно гърло(най често от коняк) пусках монетки от по 10ст. Бяха най подходящите за случая. малки като размер, да минат през отвора и с по голяма стойност от жълите стотинки. Всеки път когато от спестнеите пари които са ми давали за даскало имаше такива монетки ги пусках в бутилката. Изваждането им беше не възможно и така... докато в началото на ваканцията се напълнеше до горе. После внимателно счупвах шишето, а мама в качеството си на счетоводител, от касата в службата ми ги обменяше за хартиени левчета. Не помня точната сума по колко лева съм събирал но бяха сериозна цифра за тогавашните цени и ми стигаха за всички изкушения, които предлагаше морското градче извън осигурената храна в почивната станция: Електронни игри, флипери, джаги, лятно кино, стрелбища, лунапарк с всичките там блъскащи колички, виенско колело и перетропер.

Деца, нека видим малко от рекламните послания по времето когато още не бяха така дразнещи както днес. Признайте си сега колко е неприятно да ти прекъснат по телевизията филма или олимпийското състезние за да те занимават със... 😡 ...Но няма да говорим за това, а за онези плакати и брошурки, които бяха цветни, шарени и някак привличаха погледа. Тогава през соца и по голямата част от нашето детство преобладваха разбира се рекламите на тежката индустрия, на големи фабрики и металургични заводи, на електрониката, но имаше и такива на тема ширпотреба.

Привет другачета, момичета и момчета. Последните дни определено сме на автомобилна вълна и няма как да се стърпя да не разкажа още за легендарната марка возила ни по пътищата на Родината. Някои от нас буквално за израснали с нея, от невръстни хлапета до пораснали големи хора. Десетки хиляди навъртени безаварийни километри, само се сипва бензин и се сменя маслото. Минавала през места където и off road модели могат да и завидят. През гори, по черни коларски пътища, до реки и язовири и къде ли не още. Ако съврменната ми нова кола навлезе по тези места, силно се съмнявам че ще излезе оттам сама. АЗЛК (Автомобильной Завод Ленинскй Комсомол) Или просто МОСКВИЧ.

Големи, малки и още по малки деца, да направим още едно връщане на лентата назад и за пореден път да разгледаме градовете по време на нашето детство (че дори и преди него)

Тази статия не е загадка, за разлика от морските фотоси с въпроси към тях. Публикувам снимки на градовете София, Пловдив, Варна, Габрово, Велико Търново и Велинград. Нека всеки открие своето родно място и да прецени доколко се е изменило то през новия XXI век

Мили другарчета 🙂 , след като се почерпихме с домашни сладки , нека да послушаме малко музика от любимия ни радиограмофон 💃🕺 Ето донесох малко плочи от най различен жанр и за деца на различна възраст, но уви тонколокнката на моно грамофончето нещо се прецака Който може нека да добави и музиката от въпросните обложки. И да си направим една съботна детска дискотека

В почивен ден като днешния няма да е лошо да си похапнем и домашни сладки

Признавам си не аз съм им майстора на тези апетитни изкушения. Мама ми ги направи днес.

Ще дам и рецептата която преписвам от нейния тефтер...

Честита Нова Година от 1972. Годината, в която някои от нас са били родени, други още не. Година част от един пeриод когато: Бракът беше традиция и нашите родители го спазваха. Мъжете бяха кавалери , Жените изглеждаха естествено Девойките не ходеха на даскало с минижуп (с някои изключения де ) Дискотеките не бяха за деца едва завършили седми клас. Хората бяха по-толерантни един към друг и да се усмихваш 🙂 беше по модерно от това да гледаш лошо ( 😠 )

Хайде френско говорящи деца да почетем малко избрани откъси от ПИФ. Вие ще четете, а ние останалите ще гледаме картинките. Днес на Бъдни вечер искам да ви представя моя любим комиксов герой Доктор Джустис. Както вече много пъти е ставало дума за това велико списание, продавано и у нас в България през онези години. За нас любими герои бяха и Рахан и Капитанът на апахите. Но в тази статия ще става дума за Бенджамин Джустис, лекар от Световната здравна организация, с черен пояс по карате и сериозни умения да се забърква в неприятности. Било в Арабския свят с ислямски терористи, с мафиоти и наркотрафиканти или с паравоенни формирования в Централна и Южна Америка. Но винаги оцеляващ, благодарение на перфектното владеене на бойните изкуства и на безпогрешното си чувство за справедливост. В края на всеки епизод наритва задниците на лошите 😕 и доброто побеждава!

Мили другарчета, големи, малки и още по малки момиченца и момченца, елате да ви запозная отблизо с Руската (съветската) авиокомпания Аерофлот...