"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
На днешните деца може да им се струва невъзможно, но когато ние бяхме малки нямаше компютри, Cartoon Network, DVD-та и 24-часа телевизия. Дори и аз като погледна назад този свят ми се струва бекрайно далечен, почти невъзможен. И точно в това се крие голямото вълшебство. Ние, децата на 70те и 80те, не познавахме думата "скука"- четяхме като луди книги за индианци или гръцки богове и после разигравахме сцените навън с приятелчетата си. За нас детските предавания си бяха цяло събитие и нямаше как да сваляме песни от интернет и за това ги записвахме от радиото.
Но в нашия толкова отдавнашен черно-бял за днешните деца и безкрайно цветен за нас свят имаше едно особено вълшебство - приказките. Да, ние ги четяхме - приказките на Братя Грим, Андерсен и Шарл Перо. Но никога няма да забравя деня, в който татко се прибра и ми донесе приказка, записана на касетка. Казваше се "Пуц, Жълтурко и техните приятели" и беше история за кучета. Не можех да се нарадвам на касетката, слушах я отново и отново. Дори си бях направила нещо като диалог с героите. Впечатлени от моя възторг, родителите ми започнаха да купуват още касетки и се събра една доста интересна колекция! И тук е мястото да кажа, че приказките бяха просто брилянтно изпълнени - от известни актьори, с много песнички, които бързо научавах наизуст. Сестра ми е родена през 1988 година и приказките, които купувахме за нея бяха къде къде по-лоши, личеше си, че не са направени с любов. И сега стигам до най-добрата част от този разказ! НАМЕРИХ ГИ!!!! Вчера реших да google-na (колко ужасна дума) името на приказката за Пуц и Жълтурко и вижте какво открих : http://ljube.com/278 . Тук може да откриете много приказки (аз открих всички мои любими), а и да ги пуснете на Вашите наследници!!!
Приятно слушане малки, големи и още по-големи деца!!!
|
|
|
|
по идея на Neural и Freja
Ама аз си го пазя още, 🙂
|
|
|
|
|
В памет на Вили Казасян.
И търси ли ли търси Лили Иванова
 ония четирилистни детелини, намираше само многобройни но с три листа. Деееетелиииини, детелииини....
После Паша Христова ни подари една българска роза, която да ни напомня за балкана и морето
 и за всички н
 аааас, всичкиии нааас...
А някъде там си под
свирваше този стар сигнал Емил Димитров и чакаше, чакаше вече час.
Стефка Берова и Йордан Марчинков си определяха среща в Поморие,
|
|
|
|
|
Размисли за филма "Риж, честен, влюбен"
Няма да започна отначало. Бих искал да ви преразкажа тая приказка малко своеобразно, не като следвам сценария на Георги Полонски и режисьорските решения на невероятния Леонид Нечаев.
И така - в тая приказка се случва нещо необикновено: едно лисиче се влюбва в пиленце. Лисиците ядат кокошки, нали? Да , но малкият риж Людовик не иска да слуша съветите на лисичето си семейство и обявява вегетарианска стачка. Причината ще я кажем по-късно, но сега само ще забележим, че след една такава безсрамна в очите на лисичия род постъпка, лисичето Людовик е подложен на тормоз и подигравки от "единодушното обществено мнение" (това ви е познато, нали?)...
|
|
|
|
|
Нека да представим нашите детски колекции.
Със сестра ми колекционирахме доста неща:
-
Салфетки. Бяхме събрали може би над 50 вида. За съжаление през кризата през 1990, когато нямаше нищо по магазините, колекцията отиде по предназначение.
-
Стъклени топчета - тази колекция беше "наследство" от баща ни и чичо ни. Чудехме се какво толкова са си играли с тези топчета.
-
Колички Мачбокс - това бяха метални капиталистически колички. Имах приятел, който имаше над 100 броя! Щастливец!
|
|
|
|
Играта 15 беше предшественик на играта 16, както и на останалите игри на същия принцип (основно за подреждане на картинки - Доналд Дък, Мики Маус, Пинко - нещо като пъзел, но за съжаление нямам от игрите с картинки).
|
|
|
|
|
Спомняте ли си тези плочи?
|
|
|
|
|
Още една изненада от Иси. Две книжки с листа за рисуване и оцветяване. Почти джобен формат. А флумастерчетата между тях са от ония малките, които се сглобяваха едно в друго.
|
|
|
|
Не, не става дума за Рошко от филмa. Беше си нашето куче, кучето на блока, кучето на целия квартал. Нашето Джеки в нашия малък град. Не беше и точно куче "в чекмедже", по-скоро беше "куче в кашон" или дори "куче върху изтривалка".
Появи се пред нашия вход изневиделица. Казваха, че Мишката го е донесла. Носеха се легенди, че тя го била спасила от близката река, група момчета го носели в чувал за да го удавят. Така и не разбрахме възрастта му. Не беше малко кученце. Опашката му сякаш липсваше – по рождение ли беше така? Имаше истории и за това, как онези момчета са му я отрязали. Когато се радваше, въртеше малко чуканче наместо опашка. А това вярвайте се случваше често. Беше с черна козина, но и с множество бели косъмчета по нея, все едно беше остаряло преждевременно. Беше смешновато като силует. Късокрако, с дълъг косъм и с онова късичко чуканче наместо опашка. Но муцунката му беше страшно симпатична. Колко пъти по-късно я е завирало в ръцете, в лицето ми! А очите му! Те бяха благодарните, верни очи на най-добрия приятел на човека, описани в толкова книги и филми.
|
|
|
|
|
Най-ранната версия на домашното кино. Необходимо е само да не са спрели тока, да е тъмно в стаята и да има ако не бяла, то поне едноцветна стена, без закачени по нея картини и други смущаващи образа предмети.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
