Хубаво нещо са съборите и панаирите.
На събора възрастните се отпускаха и веселяха, което за нас - децата означаваше повече свобода. Разбира се, имаше ги сергиите, които посещавахме по няколко пъти на ден и от които все си купувахме по нещо, както и синджирите, на които се качвахме по няколко пъти.
Много обичах и Видинския панаир. Ходехме там всяко лято, но най-впечатляващо беше посещението на панаира с баба и дядо. Събирахме се една малка групичка - баба, дядо, аз, брат ми, братовчедите, както и една приятелка на баба и нейното внуче. Ставахме сутринта рано и отивахме да чакаме автобуса за Видин. Автобуса винаги се препълваше с хора тръгнали за панаира, но не помня те да се карали, по скоро всички изглеждаха развълнувани и радостни.
Видинският панаир беше огромно, страхотно събитие. Имаше невероятно много павилиони наредени във формата на един голям четириъгълник. Всъщност четириъгълника не беше съвсем плътен. В единия му отворен край имаше въртележки, а на места зад някои павилиони имаше други павилиони, както и ресторанти. На панаира се продаваше всичко - храна, дрехи, домакински прибори, играчки и т.н. Навсякъде се носеше миризмата на печена скара.
Ние оставахме на панаира цял ден. Преди да си тръгнем всеки от нас получаваше по нещо, което си е избрал. След това отново на  препълнения автобус и уморени обратно в село.