Улицата с перфектния наклон, и перфектната дължина, за да не трябва да вървим половин час до стартовата точка. Стартова точка ли? На пързалката, разбира се! Започва с по-големичък наклон, който дава доста добра начална скорост, после плавно преминава в умерен такъв, който дава по-дълъг живот на дувара на комшията долу на пресечната улица, а пък и на нашите обувки-спирачки. И каква перфектна снежна настилка! Не не, не като тази на снимките - още нямахме локално парно, което да дава материал за разпръскване на анти-пързалящи се субстанции, а пък и колите на улицата бяха сравнително малко, и сравнително рядко използвани зимно време. ‚Капитан Дядо Никола’ ни стряска понякога с някоя преминаваща по него кола, но някак си се минава без никакви автомобилни произшествия. Освен... колата на същия комшия с дувара, който има неблагоразумието да я паркира точно там където обикновено се приземяваме с "летателните» апарати – вратата й е изкривена на едно място*... Какво са виновни децата, бе другарю, гаражи няма ли за тая работа! Е добре, намери се гараж, обаче дувара, дуварааа... Виж ти, и телена мрежа вършела работа, пък и не боли толкова като се забиеш в нея. Има ли проблем – има и решение.

Аз, братовчед ми от долния етаж и комшийката отсреща – на моята шейна (татко ми я направи още като не мога да и произнеса името, нито пък своето) – братовчедът откъде ли ги е взел тези зимни кънки, не точно кънки, ами като че ли само това металното отдолу. Връзва ги някак си на краката си, и с тях на шофьорското място. Едната – за управление, другата – за спирачка**. Ухаааа! Летим още по-бързо като сме трима! И къде бил тайният номер – с тях завиваме супер лесно, нищо че малко на една релса, и хоп – наляво по Капитана, който с полегатостта си се мъчи да ни възпре малко, после още един завой надясно по по-главната улица, която отново ни засилва, и надолу, надолу – стигаме чак до училището – и кой ще дърпа нагоре сега?

А споменах ли, че улицата въобще не беше асфалтирана?

Да, ама ни дойде редът и на нас. Разкопават през пролетта. Е няма лошо, просто се набутваме по дупките и си играем на землянки. Дори не искаме да ги оправят. Кой ти мисли за пързалката, като има такива интересни и голеееми тръби там долу***...

Пада пак първият сняг и всичките малчугани сме отново по прозорците залепили влажно нослета. Как ще се пързаляме сега?!? По улицата рововете са повече от самата улица! А и мама хич не ще да ме пуска със шейната – да паднем в някоя дупка да си счупим вратовете! Да, ама как се издържа цяла зима хленчене по въпроса? Всъщност май не беше само една зима. Еми разбира се, че ние печелим, само че снегът вече е натрупаааал. Дупките са пълни до половината най-малко. И въобще не боли ако някой падне там. Пък и ние нали сме такива професионалисти със шейни, няма да се излагаме я - заобикаляме ги на косъм!

*не е ясно дали всъщност не е от някое ППТ, но е най-лесно да се обвиняват децата

**или пък другата за управление, а едната за спирачка

***да не говорим, че на съседната поляна бяха направили база, с бараки и много интересни неща, където разбира се, беше забранено за деца, което пък автоматично ни накара да проверим (и проверяваме редовно) защо, още повече, че за да стигнем до една от любимите ни череши, трябваше задължително да се мине през тези заграждения

п.п. интересното беше, че съседната паралелна улица, със същия наклон, и същата дължина, въобще не се вреди за нашите шейни, но вероятно просто там нямаше кой да ни я утъпче толкова удобно