Странна работа са това големите. Като се вземат на сериозно и започнат да си шепнат, че и вратите заключват. Какво пък толкова си казваха. Чак не било за наще уши – че какво им беше на ушите ни – нали за това ги дърпаха – да пораснат и да слушаме.

... То – верно :em_107: – имаше „разни работи, не за чужди уши", ама всичко ставаше още по-любопитно, скрито под етикета – „не е за твойте уши". То пък много интересно – сякаш особено ме вълнуваха непонятните истории от семейната хроника на някой роднина, или тъй далечните проблеми на нашето семейство – информацията, която не беше за ушите ми, вероятно и главата ми не можеше да поеме. Ама пусти предохранителни мерки – „да не се изтървеш", или другото – още по-любимо – „какво ще кажат хората". Явно и хората са проявявали подобно любопитство, щом са коментирали чуждите истории, вероятно са доста по-интересни и любопитни от собствените ти. А пък ако извадиш късмет да се отвори вратата, докато си приклекнал и надничаш през ключалката – олеле! От подобна проява ми остана едно мъдро конско, което се оказва аксиома за мирно съвместно съжителство – еднакво грубо е да подслушваш, както и да шепнеш в присъствието на други хора. В добавка – пак по повод любопитството – получих и друг урок – за уважението на личното пространство на хората, с които живееш – дамските чанти и чуждите джобове си останаха табу.

Не си ври гагата, дето не ти е работа!

Ровенето из всички шкафове минаваше за любим спорт, особено около празници, на които очаквах подаръци. Та – покрай това ровене – изпадаха доста любопитни „скрити" вещи, снимки, картинки. Намерените 20 лева, скрити „за черни дни", не се възприемаха за чужда собственост, щом бяха в бюфета, следователно се усвояваха. То – верно, и добре че – трудно се харчеха. Но тихото шумолене в кюшето и яденето на незнайно откъде появили се бонбони, бързо издаваше източника на рязкото ти забогатяване – „ама те си бяха там, аз отде да знам, че не са за харчене, да не би да съм ги откраднал.."

... Пък за случайно изпаднала снимка на сестра ти, с някое момче – олеле, какви дипломатически усложнения в семейната политика имаше... – как да не клекнеш пред вратата и да забиеш поглед в ключалката

Специални разузнавателни средства

Моят спомен се изчерпва с едно – имахме го упоменато нейде – онзи универсален подслушвателен апарат, в който се превръщаше всяка по плътна чаша, или бутилка, допряна на стената – наученото по летни лагери се прилагаше доста неуспешно у дома, с тези дебели тухлени стени (сега употребата на подобни инструменти се обезсмисли от новите строителни материали) Визуалното любопитство задоволявахме с докопан бинокъл, или телескопът от ОПТИК-а, ама пък той обръщаше образите :em_122:

Сега, като ги гледам пак, тези – Големите – явно и те обичат да си играят на тези шпионски домашни игри. Дори някак ме е яд, че не си падам по тях – дали, защото не са ми любопитни, или е имало файда от домашните мерки...

... ще взема да клекна пред ключалката, може пък да открия отговорът :em_18: