"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Не ми издържа душицата... Това е от мен за ВАС!
Недодялано, ама от все сърце!
Хей! Пак сме същите! (Макар позастарели...)
По детски рошави (Тук-там попобелели...)
Но все с усмивка – същите хлапета,
които в снимките поглеждат ни от нет-а!
ЗАВРЪЩАНЕ
Любомир Коцев Стара детска мечта, ненамерена,
сред бадемите в мойто село.
Всяка дума е вече премерена
и каквото било, е било.
Помъдрели пресичаме дните...
Помъдрели. Така ли изглеждаме?
До стобора, момчета, стоите
и в очите ви ние се вглеждаме.
Я ни дайте за малко сандалите,
топка гумена, прашка и топчета.
Да натиснем отново педалите,
да развеем ризи без копчета.
А да имаме вашето време,
ще зарежем компютри, програми,
че в бащите ви скрити си дремят
все момчета открити и прями.
Стара детска мечта, ненамерена,
сред бадемите в мойто село.
Помъдрели не сме ли... умерено,
а каквото било, е било.
У каждого из нас на свете есть места,
Куда приходим мы на миг отъединится,
Где память, как строка почтового листа,
Нам сердце исцелит, когда оно томиться.
Чистые пруды застенчивые ивы,
Как девчонки смолкли у воды,
Чистые пруды, веков зеленый сон,
Мой дальний берег детства,
Где звучит аккордеон.
Идеята на този специален раздел е да се създадат и/или намерят, публикуват неща, свързани с темата "Как порасналото дете, възрастният човек гледа към своето детство?".
Първоначалната идея беше за вид конкурс - за стихотворение, песен, рисунка, фотография. След време счетохме, че такъв подход е неправилен. Най-малко заради това, че е важен самия поглед, искреността, а не толкова професионалния опит в определен вид изкуство, опита с думите, четката, фотоапарата... Конкурсния принцип предполага първенец, което е абсурдно, глупаво - как може да се определи отношението на някого към миналото му? Как да предположим какво чувства душата му, как да оценим такова нещо? Пък и защо да го правим?
Нека се опитаме, приятели, в този раздел да изкажем, изпеем, изплачем онова, което усещаме към него, най-важното, нашето детство! Или чрез думите на някой друг, или чрез образите чужди да се засмеем, разтъжим, помислим: "Къде остана детството?"
Понякога ти ме питаш, моя малка немирнице, има ли наистина в света и де е тя – златната къщичка със сребърен под, захарни прозорци и покрив от млинчета, за която разказват и твоят дядо, и моят дядо, и всички, които умеят да разказват хубави приказки.
Това стихотворение от Александър Геров публикуваме по предложение на наш читател (но не разбрахме точно кой от регистрираните в сайта е, затова нека сам да се обади). Както се разбира от текста, носталгията по детството не е от вчера.
Цирк
Играеше си вятърът есенен
със пожълтял отбрулен лист.
И в цирка с куполите весели
аз влязох като журналист.
До мен на пейката седяха
и си шушукаха деца.
В захлас арената следяха
с очите си като слънца...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
