Карл Велики говорел на немски само с конете си. Спомняте си, нали?

Наскоро в едно софийско издание отново попаднах на тази крилата фраза, която в годините на НРБ обслужваше имиджа на Георги Димитров (и на комунизма изобщо), а в по-ново време е просто един от непресъхващите извори на българския патриотизъм. Засега ще оставя настрана титаничната битка на Димитров срещу Гьоринг и национално-лингвистичните вълнения на поколения българи. Защото крилатата фраза има своя собствена прелюбопитна история и на всичкото отгоре вече близо шест века се използва с пропагандни цели из цяла Европа.

Да започнем оттам, че става дума не за Карл Велики (742-814), а за Карл Пети (1500-1558). Откъде точно в българския патриотичен разказ се явява Карл Велики не е ясно - навярно по простата причина, че "Велики" звучи някак по-драматично от "Пети". Всъщност на Лайпцигския процес Георги Димитров коректно посочва автора: "Много преди времето, когато германският император Карл Пети казвал, че на немски той говори само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във "варварската" България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространили древнобългарската писменост." Грешките на пролетарския вожд са други. Първо, и той мисли тогавашната империя като национална държава от ХХ век, където националният език е на пиедестал. И в резултат, второ, говоренето на немски само с конете се чува като гигантско унижение на свещения народен език.

Всички тези недоразумения произлизат от липсата на контекст. Защото предполагаемият цитат на Карл Пети звучи така: "Говоря на испански с Бога, на италиански с жените, на френски с мъжете, а на немски с коня си." Предполагам, доколкото няма никакви исторически доказателства, че той изобщо е казал нещо подобно. Тъкмо обратното: според много историци цитатът е измислен едва през ХVІІ век в испанския двор с идеята, че божественият език е испански. А оттам насетне - е, италианският и френският са изискани за разговор с князе и дами, а пък немският звучи грубо и става единствено за взаимодействие с коне и войници.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.

Едно момченце си носеше столче до вратата и поглеждаше през шпионката и... и какво от това, не знам

Пък и тези Шапчо и Шапча? Имаше филмче, в което се пееше нещо като "ШапИ-шапИ-шапО" - да не би да е същото?