Тъмната страна на моето детство
А толкова много исках да ходя на детска градина! Но в никоя из нашия квартал няма места. Цял ден ги обикаляме с майка ми и все получаваме този отговор - "Няма места". Брат ми ще ходи на училище, той вече е на 7 години, а аз още не съм навършила 6 (моят рожден ден е през декември). А и не искам да стоя при бабите и дядовците вече, пък сигурно и майка ми и баща ми смятат така. На последната детска градина получаваме същия отговор, че няма места. Тук вече не издържам, хуквам и се покатервам най-отгоре на пързалката и се разревавам с глас, колкото мога, за потрес на всички лелички, как децата реват, че ходят на детска градина, а аз за това, че няма да ходя. (Даааа, винаги искаме другото нещо, явно ни е заложено). Накрая е взето мъдрото компромисно решение да посещавам класа на брат ми като слушател. Нямам си на идея как е уредено това. И така на 15.09. хххх година, празнично облечена и с букет в ръка пристъпвам плахо към онзи 1а клас, който ме прие като част от него. Макар и за по-малко от година. Заедно четем, пишем, смятаме. Аз мога да чета, защото дядо ме е научил (естествено, че с вестник Работническо дело!). Пиша много грозно, а в смятането хич ме няма, но Люблян ми дава да преписвам по смятане, аз пък му подсказвам по писане. Но в цялата схема се появява другарката Петрова и разбива нашия строен конгломерат. Люблян е преместен на друго място, а до мен идва Георги и не ми дава да преписвам, той си знае. Аз започвам да се представям все по-лошо, а и сутрин много ми се спи. И следва логичното решение, получавам по-дълга ваканция и по-рано, заминавам пак в онова село, където не искам. Там няма с кого да си играя, само Дарето е там, но те имат едно страшно куче, което така ме лае всеки път, ами да, страх ме е... и трябва да чакам да пуснат Дарето да дойде у нас. И Павлин от отсрещната къща, ама той ми е скучен, е, става все пак да поиграем на цветове и панделки. И циганите от съседните къщи, ама баба и дядо не ме пускат там. Защото хванах от тях въшки. И после падна такова поливане с газ, олио и оцет и такова чистене на късо подстриганата коса. Но пък са ми останали онези чернобели снимки от посрещането на Новата година с 1а клас и плаката с Дядо Мраз, обикалящ света със самолет, и моето участие в сценката, където играя жаба-кекерица без маска, защото нямам такава. И снимките от 1 март, когато вече сме се научили да пишем буквите. Обща снимка и индивидуална снимка и снимка за поздрав на мама за 8 март. От малка съм заплес, облечена съм в черна лъскава мантичка, но без бяла якичка. Но на индивидуалните снимки съм с бяла якичка, взета назаем от друго другарче! Интересно ми е, че мартеничките ми са самолетче, момиченце и меченца от конци. И онзи вглъбен поглед в бъдещето, който сякаш казва "Напред и нагоре!". Получавам за научаването на буквите книга като всички останали, аз съм част от онзи 1а клас. И после, после нещо не помня, а то е, защото вече не съм там, а в онова село, където не искам, но няма как... После идва отново 15.09. и аз пак пристъпвам с букет в ръка. Но вече не толкова плахо, аз този филм вече съм го гледала! Сега съм в 1б клас, при другарката Байчева. Пак съм същия заплес обаче. Забравям си вещите в училище, губя някои от тях. Родителите ми са на работа, а бабите и дядовците - далече. Нещата са ми приготвени, но аз трудно се ориентирам. И отивам на Новогодишното тържество по чорапогащник и блуза, просто не успявам да намеря плисираната си пола, а тя сигурно е била на най-видното място. Появявам се в този вид сама на празника. Майката на Мила ми дава полата на Мила, защото Мила е снежинка, с красива бяла рокля и гирлянди. Как да е тържеството минава. Аз съм отличничка и какво от това! На тържеството за 8 март идва баща ми и на всичкото отгоре е закъснял и стои притеснено до вратата. Когато всички хукват да подарят на майките и бабите си подаръка за 8 март, аз притеснено отивам и го връчвам на баща ми. (Майка ми работи и учи вечерно училище и няма възможност да присъства. На всичкото отгоре не знам дали е имало някой на тържеството на брат ми. Ние учехме в едно училище, но той беше в един клас преди мен). Разбира се, че се чувствам ужасно. Въпреки всички съчинения на тема колко се гордея с моята майка, защото тя не само работи, а и учи!!! Ходя на занималня, по желание, защото в къщи с брат ми естествено, че не учим, а само щуротии измисляме, понякога се караме и дори се посбиваме по детски. Първо нашите го изпратиха него на занималня, но не се получи, там той изобщо не учеше. Докато аз успях да се впиша в социалния кръг на занималнята, всички калпазани ми станаха приятели, но това не повлия на успеха ми. Бях спряна за кратко от посещенията в занималнята, когато четях надписите на диафилмите и ме заболяха очите. Когато се върнах, не ме караха повече да чета диафилмите. В занималнята ходят също Роси и Маргото. Роси е от моя клас, ние сме приятелки. Нейните родители също са по цял ден на работа и тя като мен няма дядо и баба в града. Освен това я е страх да си седи сама в къщи. На мен ми е чудно, но приемам нейните страхове. С Роси ходим някой път да берем цветя от къщите в квартала. Даже сме си измислили други имена и ги ползваме, ако ни видят и чуят, да не ни познаят?! Тя е Надя, а аз - Теменужка. Маргото е друга моя приятелка, с нея скитосваме до покрива на блока, където ядем джанки или правим снежни топки. На мен ми харесва в занималнята и си оставям редовна там до 6 клас. Другарката Гергинова ни е изпитала, проверила домашните и чак тогава може да играем. Ако е студено, играем пионерски шах, дама, Черен Петър, Хоп-стоп, Домино... Или тичаме навън в студа, но за малко и добре облечени. Ако е топло, то е ясно, че сме в двора на училището. Обядваме в стола на училището, пак има за десерт от онова противно малеби. И пак съм същия заплес, пак на снимките съм без бяла якичка, добре че отдолу съм с бяла блузка и нейната яка минава за бяла якичка. На тържеството на руската вечер (нашата класна е по руски език) всички момичета са със сарафани, а аз съм с пионерската си униформа. Но пък имам онзи мой рожден ден, където Мила и Юлия дойдоха у нас с чаршафи и се направиха на Иръпшън и Бони Ем.  Това е една от най-хубавите изненади, които съм получавала! На тържествата на класа отивам с кутия шоколадови бонбони, купена в последния момент, а другите деца носят кексове и домашно приготвени сладкиши. Предпочитам през лятната ваканция да ходя на пионерски лагер, вместо на почивка с родителите си. И наистина ми харесва на пионерските лагери. Чувствам се добре в групата. Всичко това е съпроводено с постоянни местения от жилище в жилище, преместваме мебели, книги, фикуса... Докато най-накрая се установяваме в нашето собствено жилище. Ще бъда 7 клас, достатъчно съм самостоятелна, но с онези години е безвъзвратно приключено!
|
