|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Е това вече е невероятен уникат  !Съвсем непокътната дъвка "Идеал". Пазителите на тази ценност са isi и нейният съпруг. Много им благодарим за снимките! Сега чакаме да издъвчат дъвката и да кажат как е на вкус и дали става за балончета😉
|
|
|
|
По повод настоящото лято...
Вариант 1: Най-популярният – на село при баба и дядо. Обширно поле за действие, много приятели, никой не бере грижа кога се прибираш и изобщо режимът е свободен. Има язовири, реки, дървета за катерене, градини за обиране и колелета за каране. Обикновено има и селски сбор през лятото, който е апогея на ваканцията, но той заслужава отделна тема. Недостатъци: трябва да помагаш от време на време в земеделската работа, вашите все пак те навестяват от време на време и те "постягат", селските деца обикновено недолюбват много градските.
Вариант 2: На лагер – най-желания. На море, ако успееш да се вредиш...
|
|
|
|
|
Ех, славни бисквити бяха – щом чак вицове сме си разказвали за тях!
|
|
|
|
|
Най-ранната версия на домашното кино. Необходимо е само да не са спрели тока, да е тъмно в стаята и да има ако не бяла, то поне едноцветна стена, без закачени по нея картини и други смущаващи образа предмети.
|
|
|
|
|
(...)
Но ето – една вечер мама се връща с нова играчка в ръце. Играчката е малка и не така впечатляваща като гореописаните. Поставена е в картонена кутия с прозорче. Кубче някакво, направено от много малки кубчета. Всяка стена е в различен цвят. Казват, че ако се разбъркало, било почти невъзможно за подреждане.

|
|
|
|
|
Клипчето го намери IVE , а ние го пускаме, за да си потанцувате като патета 🙂
pateto-qki.flv [5.24 Mb] (сваляния: 24)
|
|
|
|
Темата е с продължение, но за сега е само това.
Горката Изаура и нейния мъчител Леонсио!
Върти се глобусът Докато свят светува
Опасният залив и много вълнуващи приключения.
Лора Ингълс и всички от Малка къща в прерията....
|
|
|
|
Болна съм, ураааааа!!!! И няма да ходя на училище, и няма домашни, и ще си лежа цял ден, ще си чета любимите книжки и ще гледам телевизия. След като майчето ми измери температурата днес и видя че няма да се размине без доктори се обади че няма да ходи на работа. Вярно малко ми е зле, но вътрешно пляскам с ръце и даже подскачам от радост. Отиваме в градската поликлиника, много обичам да ходя там, тя е нависоко в парка, около нея мирише на борчета и има едни бронзови сърнички, чудесни за катерене. Градът е странно пуст, всички са на работа или училище и само ние с майчето крачим по тротоара. Пред кабинета на детстката лекарка не спирам да се взирам в картинките – зайчета, носещи огромни моркови, мечета с бурканчета мед, разни мизансцени с деца които не си мият ръцете и после се разболяват.
А, ето викат ни...
|
|
|
|
Ще ви разкажа страшна приказка...
(то по това време за каква друга мога да се сетя 🤣 )
И така...
(сгъстявате се още повече покрай мен и издавате звуци на предчувстван ужас и... удоволствие; аз снижавам гласа си и бавно продължавам, почти шепнешком)
Във една черна, черна страна...
имало един черен, черен град...
И във този черен, черен град...
|
|
|
|
|
Когато бях в детската градина, много мразех обедното хранене. Винаги си
натрошавах филията на трохи по покривката, за да не я ям и да свърши по-бързо.
Но най-много мразех кюфтетата с доматен сос. Спомням си една случка...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|