|
Обичаме да ходим на работата на мама! Тя е касиерка в универсален магазин и като отидем при нея, мама ни води веднага при лелката от големия щанд за детски играчки. А лелката е много добра – оставя ни да разглеждаме и да си играем с всичко и даже не ни забранява да влизаме в склада. Да имаш майка, която работи на такова място, е цяло щастие! Нали се сещате – красивите и ценни играчки пристигат винаги по малко бройки... Веднъж мама ни донесе един пеликан, който работеше с батерия и като ходеше по пода, си отваряше огромния клюн и крякаше. Така му се радвахме, пълнехме гушата му с хартиени топчета – уж рибки – но в един злощастен миг мама реши, че толкова пари за една играчка не е трябвало да дава и го върна на другата сутрин... Друг път се прибра от работа с голяма кутия, която се оказа сглобяем микроскоп. Беше почти професионален и наистина всичко се виждаше като през истински; имаше също бинокъл и други уреди с лещи, беше просто кутия-рай! За зла беда, тя струваше повече и от пеликана...
Но ето – една вечер мама се връща с нова играчка в ръце. Играчката е малка и не така впечатляваща като гореописаните. Поставена е в картонена кутия с прозорче. Кубче някакво, направено от много малки кубчета. Всяка стена е в различен цвят. Казват, че ако се разбъркало, било почти невъзможно за подреждане. 
Добре, че кубчето е по-евтино от пеликана – остава вкъщи!!! Скоро след това тръгва мълвата. Пишат по вестници и списания, навсякъде се говори за него – Кубчето на Рубик. Започват да се продват даже фалшиви кубчета – добре, че ние имаме оригиналното! Оригиналното кубче се разпознава по логото на средното бяло квадратче:
Междувременно стигаме до нареждането на едната стена... и не мръдваме оттам... Кубчето започва да се превръща в индустрия – продават се вече миниатюрни кубчета-ключодържатели и дори излиза книгата на създателя му, в която било описано как да се подреди! Книгата се купува веднага:
А в нея – всичко си пише! Кое от кое – по-разбираемо написано:
На мен по него време математиката не ми е силната страна и почти се отказвам от илюзиите, че някога ще успея да подредя повече от една стена. А и не познавам никого, който да е успял! Всъщност, всички можем да го нареждаме – отлепяме лепенките, залепваме ги на правилните места и готово! Е, не винаги на правилните – понякога се получават и невъзможни комбинации... Има и друг начин: въртиш ъглите около оста им и пак се променят местата на цветовете. То затова и по-старите кубчета са раздрънкани и даже сами се разпадат на части, докато новите са стегнати и се въртят трудно. Не се препоръчва да се въртят ъглите на новите кубчета, защото така може да се счупи кръстът, около който са наредени всички елементи, и после, ако нямаш роднина в завода за машинни части - как ще си направиш нов кръст?...
Та не познавам никого, който да е наредил кубчето по честен начин.
Докато един ден братовчед ми не ме изненадва с новината, че е открил как се нарежда! Показва ми лист с някакви формули и за две-три минути всяка стена се оцветява само в един цвят... Аз не мога да повярвам и пробвам, и... о, чудо! – магията работи! Преписвам веднага формулите и се заканвам да ги запомня наизуст:
Братовчед ми ми обяснява, че не е нужно да се тормозя да ги запаметявам папагалски, просто трябва да разбера логиката и даже няма да имам нужда от формули. На мен обаче математиката все още не ми е силната страна и се задоволявам да впечатлявам околните, като нареждам кубчето, гледайки от листчетата в тефтерчето.
А индустрията продължава да се развива и на пазара вече излиза Змията на Рубик. На братовчед ми му я купуват, на мен – не. "Нали си имаш кубче – играй си с него". А какви хубави фигури можеш да си наредиш със змията!... Превръщам я във фикс-идея и когато два-три месеца по-късно по изобразително изкуство ни дават за домашна да направим триизмерен макет на някакъв предмет, аз правя змията. Вече малко повече се разбирам с математиката, затова вземам истинската змия за малко на заем, измервам широчини, височини, брой на елементите, изрязвам ги от онези дебели листи на блокчетата за рисуване, оцветявам ги с темперни бои, залепям ги един за друг и змията е готова:
Донася ми шестица, само че не е истинска и не можеш да си играеш с нея. Решавам да пиша на едно русначе, с което си пращаме редовно колети. Моля я да ми изпрати змия, ако при тях продават такива. Тя нарича "змейка"-та "головоломка"; знае какво представлява, но не може да намери по магазините (нали се сещате – хубавите играчки пристигат по малко...) и вместо змия ми изпраща друга главоблъсканица – звезда:
Звездата няма нищо общо с Рубик. Състои се от шест еднакви елемента и се разглобява напълно:
Целта отново е да се сглоби в първоначалното й състояние. Бързо откривам как и не ми е много интересна.
Змията продължава да ме преследва. Учебната година свършва и аз отивам на гостуване на разменни начала в СССР. Русначето на едно момиче от нашата група й е подарило змия и аз досаждам на моето да ми намери и на мен. Не намираме обаче. Тя ми обещава да продължи да търси и когато следващия месец идват в България, да ми донесе. За жалост, не е успяла да намери (нали се сещате - ценните играчки не стигат за всички...). Но е намерила друга играчка от серията – Пирамидата на Рубик:
Щом е на Рубик – значи е хубаво, плюс това само аз имам пирамида! Откривам сама начина й за нареждане, който не е чак толкова труден, колкото кубчето.
А змията още я търся... Някой да знае къде продават?
|
