"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
IVE предложи да пуснем кратък откъс от филма "Белият Бим Черното ухо" . Накратко за филма: главният герой (Вячеслав Тихонов) си има верен другар- бял сетер с оцветени в черно уши. Ненадейно стопанинът на кучето се разболява и влиза в болница. Четерикракият му другар доказава беззаветната си любов, като не спира да търси навсякъде господаря си.
Намерих я съвсем случайно. Разрязана малко от единия край, там откъдето някоя "другарка" от осемдесетте години на двадесети век (леле колко далечно звучи вече) го е рязнала с ножицата, за да изсипе съдържанието в тенджерата и да го кипне на котлона. Може би е приготвяла закуска за малчуганите (пионери или чавдарчета), които след половин час ще събуди за училище. Кипящото прясно мляко ще се покрие с лек слой каймак и ние ще се намръщим, търкайки сънливите си очи:"Мамо, не ми сипвай каймака, гадно ми е да го пия😠 ". Мама ще се усмихне и ще каже нещо от рода на това, че каймакът е полезен, че в него има витамини, че когато била малка най обичала сутрин да стане крадешком и да го обере от тенджерата, а то това сега каймак ли е, нейната баба имала крава , чието мляко правило един пръст дебел каймак... Ние ще се облечем набързо, ще завържем криво-ляво връзката и докато пием топлото мляко (тайно от мама ще сипем още една лъжица захар, макар че захарта, както е известно, е причина за "кариес") ще се чудим как така човек може да има собствена крава...
В бележника ми от шести клас пише, че по гражданска отбрана ми е преподавал подп. Манов. Странно... Все съм си мислела, че от много по-рано са започнали да ни запознават с противогазите и атомните гъби.
Днес ще преговорим как ни учеха при необходимост да защитаваме себе си и разбира се – Родината.
Кабинетът по НВО, в който подполковникът ни обучава, се намира в подземието. Местоположението му не е случайно, а по-скоро тактически добре обмислено: така още на слизане към кабинета ни обгръща мрачната (непрогледна, бих казала) атмосфера на противобомбено убежище и щем-не щем се настройваме за часа. Тъй де, на войниците трябва да им е гадно – защо и на нас да не ни е?
Гледате това любимо на всички ни мултфилмче благодарение на VALENSI. Да си припомним накратко сюжета. Маруся е малко конче от детска въртележка, на което му е омръзнало да се върти все в кръг с деца на гърба и тръгва по света да си търси някоя по-добра професия. Но големият свят привидно обещава много възможности, а всъщност...
Здесь птицы не поют, Деревья не растут И только мы плечу к плечом Врастаем землю тут. Горит и кружится планета, Над нашей Родиною дым И значит нам нужна одна – победа, Одна на всех - мы за ценой не постоим. (2)
Хотят ли русские войны?
Спросите вы у тишины
Над ширью пашен и полей,
И у берëз и тополей.
Спросите вы у тех солдат,
Кто под берëзами лежат,
И вам ответят их сыны,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские войны.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
