|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Двоумях се дали изобщо да ви покажа тази опаковка от страх, че никой няма да си спомни за японските крекери и така напразно ще изхабя има-няма 1 MB ценно пространство на сайта.
|
|
|
|
|
Катя Личова, родена на 10 юни 1974 в Москва, беше момиченцето, с което започна може би краят на студената война. Или поне на нас така ни харесваше да си мислим.
От 21 март до 4 април 1986 тя става посланик на добра воля в САЩ и заедно с връстничката си от Сан Франциско Стар Роу, посещава няколко американски града в изпълнение на своята мисия за един мирен свят. Най-силният момент от обиколката е срещата й с президента Роналд Рейгън.
|
|
|
|
|
В памет на Вили Казасян.
И търси ли ли търси Лили Иванова
ония четирилистни детелини, намираше само многобройни но с три листа. Деееетелиииини, детелииини....
После Паша Христова ни подари една българска роза, която да ни напомня за балкана и морето
и за всички н
аааас, всичкиии нааас...

А някъде там си под
свирваше този стар сигнал Емил Димитров и чакаше, чакаше вече час.
Стефка Берова и Йордан Марчинков си определяха среща в Поморие,
|
|
|
|
|
Ако искате да си спомните какво беше в. "Септемврийче"...
Всъщност си беше хубаво вестниче, въпреки че ни задължаваха да се абонираме за него.
...
|
|
|
|
|
1985 година. Шести А клас се класира на последно място на прегледа на маршовата песен и строевата подготовка. Само година-две преди това подобна ситуация би ме депресирала; но 12 години беше вълшебната възраст, когато такива провали започнаха да се приемат с гордост. Така де, червените точки бяха за децата от детските градини. Ние бяхме над тези неща. По необясними причини класната не споделяше нащия ентусиазъм от позорното ни представяне на прегледа и беше твърдо решена да върне честта на класа. Възможността се появи скоро, под формата на Фестивал на политическата песен. Класната лично избра песните и прекара няколко от часовете на класния ръководител в усилени репетиции.
|
|
|
|
|
Както и да е, находката най-накрая стигна до входната врата, ние я избутахме до плочките отвън и се струпахме да й се радваме. От не особено нежното ни отношение към нея, външният й вид леко се беше променил. Вече не беше прашна и сива, а почти изцяло снежнобяла. Повърхностният й слой се беше очукал и се беше показал истинският цвят на камъка. Сиви си стояха само дълбоко издяланите в нея символи, които я опасваха в няколко реда и си оставаха съвсем неразбираеми за нас.
|
|
|
|
|
Размисли за филма "Риж, честен, влюбен"
Няма да започна отначало. Бих искал да ви преразкажа тая приказка малко своеобразно, не като следвам сценария на Георги Полонски и режисьорските решения на невероятния Леонид Нечаев.
И така - в тая приказка се случва нещо необикновено: едно лисиче се влюбва в пиленце. Лисиците ядат кокошки, нали? Да , но малкият риж Людовик не иска да слуша съветите на лисичето си семейство и обявява вегетарианска стачка. Причината ще я кажем по-късно, но сега само ще забележим, че след една такава безсрамна в очите на лисичия род постъпка, лисичето Людовик е подложен на тормоз и подигравки от "единодушното обществено мнение" (това ви е познато, нали?)...
|
|
|
|
От полюс до полюс
пребродих цялата вселена
и не намерих по-нещастни
от децата на Испания.
Пр.: Армандо, па-па,
Армандо, ча-ча (...)
|
|
|
|
|
Това стихотворение от Александър Геров публикуваме по предложение на наш читател (но не разбрахме точно кой от регистрираните в сайта е, затова нека сам да се обади). Както се разбира от текста, носталгията по детството не е от вчера.
Цирк
Играеше си вятърът есенен
със пожълтял отбрулен лист.
И в цирка с куполите весели
аз влязох като журналист.
До мен на пейката седяха
и си шушукаха деца.
В захлас арената следяха
с очите си като слънца...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|