"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Разбира се, че няма такъв филм. Това по-долу е видеокомпилация на руския "Д'Артанян и тримата мускетари". Аз обаче реших, че е време да обявим кратка ваканция за екипа на "Нашето детство" и с това клипче и прекрасната песен "На войне как на войне" ви желая весели летни дни. Ще се чуем наесен.
Като за довиждане ще повторя началните думи от песента:"Но, слава Богу, есть друзя"🖐️
Редакцията на "Нашето детство" благодари на Мая за любезно предоставената възможност да снимаме и публикуваме в сайта старите ни детски игри "Не се сърди, човече" и "Мозайка"
Ето го Чучело-Мяучело! Щракнете върху линкчето. Но не бързайте, чуйте песничката, която иска да ви изпее! Усмихнете се и всичко ще ви върви по мед и масло! Повярвайте!
Здравствуй, детство!
Утро начинается, начинается
Город улыбается. улыбается.....
Искам да ви попитам дали си въобразявам или наистина хората
от онова време бяха по-усмихнати?? Дали е така, кажете? Крача всяка сутрин с бодра
стъпка до работното си място и не виждам нито едно усмихнато лице, нито едно!
Замислих си съвсем наскоро раглеждайки едни стари списания,
колко много усмивки са ме заобикаляли когато бях малка. Усмихваха ми се хората
от плакатите, от картинките в учебниците, от списанията, от телевизията,
усмихваха се родителите ми, съседите, баба и дядо, всичките ми приятели бяха
усмихнати. Сами погледнете на картинките към статията, тези хора не се
преструват, наистина се усмихват широко и от сърце.
Клипчето по-долу е от детски руски филм, който не съм гледал. Всъщност онова, което много ми хареса, е песничката в края - "Ты да я да мы с тобой". "Дори и да се разделим, дружбата ни, все едно, ще остане. Дружбата ни ще остане с нас завинаги"- така се пее в тая невероятно хубава песен на композитора Алексей Рибников (автор на музиката в к/филмите "Буратино", "За червената шапчица" и др). Като слушах песента си мислех, че и между нас се заражда полека-лека една дружба, която "не разлучит ничто и никогда". Може и да е малко попресилено казано, но... чуйте песента:
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
