Какво да направя като все натам ме влече – изкуството, творчеството, самостоятелното създаване на неща. Все пак бях докосната от магията Асамблея "Знаме на мира" и девиза: Единство, творчество, красота. Та в ученическите лагери имаше потенциал и простор за демонстрация на училищните таланти. Едно са проявите в училище, а съвсем по друг начин изглеждаха в лагера. Обстановката там си беше по-свободна, празнична някак, а и повечето свободно време през периода, лишен от уроци и домашни, предразполагаше за срещи с изкуството, за собствено творчество. Във всеки човек се крие талант – един рисува, друг пее, трети танцува. В лагерите имаше дружинен ръководител, който съвместно с другите учители организираше различните вечери: На хумора, На младите таланти, ученическите дискотеки и разбира се, самата Нептунова вечер (Вечер на Горския цар). Също така и съревнованието "Сръчни ръце", конкурсът за рисунка на асфалт, конкурсът за пясъчна скулптура или мозайка на плажа. Тогава си мислех, че е много лесно да си дружинен ръководител, имаш си програма и само трябва да си я спазваш. И кой да ти мисли за подхода към всяко едно дете, как да се организираш, та на всички да им е приятно и интересно, както ми е било на мен. Защото аз лично с удоволствие се включвах в повечето такива инициативи, в рециталите, в конкурсите и тържествата. А ето и някои от тях:

Тези списания и ние ги ползвахме, но с други цели. Момичетата най-вече за лексиконите, а момчетата за играта на фунийки. Е имаше списания, които и на нас ни бяха интересни...

Игрите, с които запълвахме следобедите...

и още...