Привет, приятели!
Днес платих хоста и домейна на „Нашето детство“. Тъй, през следващата година той ще бъде на този домейн и хост. И другата година ще го има нашия сайт :) - вече ще станем на цели 20-ет години! Искам да благодаря на всички участвали в събирането на „паричките“. Ура-ура! (Въпреки, че пак ще се караме с някои другарчета, прекаляващи: не бива така, друга е идеята. Наистина, аз съм пак виновен (е, кой друг :)), защото не достатъчно обяснявам и защото не е постоянно на главната страница: идеята е, който иска да си спести някое и друго кафе, и тъй - капка по капка...) 

В тези откъси от един документален филм за Пловдив от 1984 г., има толкова много носталгия, толкова много скъпи за всяко сърце от моето поколение моменти. Мелодията от филма "Флашданс", която придава толкова вълшебна хармония на записа, манифестацията с химна на Кирил и Методий, пловдивският панаир с група Трик, и този успокояващ, тих, мъдър глас на водещия. Това беше нашето време. По-добро съчетание не бих могъл да си представя, тук всеки елемент е точно на мястото си.

Обичам ретропарадите. В нашия град стана традиция и вече 10 години го има. Обичам ги защото ме връщат към миналото, не само с автомобилите, а с цялата атмосфера на миналото- бита, играчките, героите, детството. Естествено всяко място , което ме връща в периода на детството искам да го видя и да стоя там възможно по- дълго време.

Няма да ви отегчавам с множество ретро автомобили, но избрах няколко акцента от снимки през годините, които са ми любими, може би и вие ще им се зарадвате:

Чебурашка и Гена- незабравими, но тогава и недостижими, така де нямаше ги в магазините за играчки:

За къде сме без старата, хубава анимация. Правена с ум, сърце и душа от чудесни и очевидно образовани художници и режисьори. А не пълна с лъскави компютърни 3D изчадия с гадни цветове и с малоумен поглед, изскочили от пъкъла на 3D библиотеките. В Чехословакия разбираха от анимация. През 60-те, 70-те и 80-те години са създадени стотици, а може би и хиляди анимационни филми, които сега ни връщат в онова време.

УЧИЛИЩЕТО НА ТАТКО БАРБА

Както знаем, в Чехословакия се правеха едни от най-хубавите детски филми. Нямам предвид само филмите-приказки (фентъзи), от типа на "Арабела", а по-скоро игралните, реалистични филми - нещо каго нашите "С деца на море", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча" и други подобни.

Тази любов към тези герои започна много, много отдавна когато бях на около 5-6 годинки. Стоях на село при баба и дядо и там имаше библиотека. Когато баба ме заведе при библиотекаря дядо Дачко аз си избрах точно тази книжка и се "влюбих" направо в нея:

Тази песен ме върна в годините на средношколските бригади. Бях забравила целия текст. А вместо "... пусни Гошко да излезне, след минутка пак ще влезне..." ние пеехме... "пусни Пешо да излезне, след целувка пак ще влезне...". 😄

Преди време в една стара статия за химикалки четох коментари за химикалка бутилка. Имам скромна колекция от химикалки и реших да ви покажа моите химикалки бутилки. Мисля, че имаше и други цветове. 

Записът е от 1988 г. Как го гребяха с лъжицата. Мили спомени.