Много колички имаше в къщи, но тези са единствените останали. Бяха на брат ми, но и аз често играех с тях. Предимно возех малките човечета от шоколадовите яйца. Нареждах пощенските картички като път и по него отиваха на почивка.

Може ли един хотел да се превърне в музей?



А една детска градина?

Статията на Влади "Моливът пише със сърцето" ми напомни една много любима книжка, която открих като голяма преди десетина години и с времето е най-доброто ми лекарство срещу работен стрес или други неприятности от ежедневието. Не мисля че е превеждана на български или поне аз не съм срещала такъв превод, но кой знае?! Заглавието в оригинал е "Children's Letters to God" събрани от Erich Marshall и Stuart Hample, илюстрациите от Yanni Posnakoff (дали пък този Yanni не е бил записан в някой български народен съвет като Яни Познаков?!). Година на първото издание 1967 или 1968. Намерих книжката сред научната детска психолоическа литература на мъжа ми, и то немският й превод. Така че тези писма, които превеждам тук са през немския превод. Приемат се редакции и поправки от стилистите и редакторите на НД.

Мили Боже,

Бриджит

Адрес: Господ

Мили Господи,

Дитмар

Мили Боже,

Твой приятел Дани