Това е детското ми креватче, което сега е на село. Майка ми е "обновила" някогашното украсително покривало тип "направи си сам" - то предствалява влакче с вагончета, в които пътуват пътници. Вагончетата са джобчета с носни кърпички, а колелетата са копчета. Пътниците са истинските ми гумени играчки, кравичката е с нагризани ушички, другите са по-читави, но са избелели. Понякога наистина си представях, че съм във влак.

Някога баща ми махаше от пръчките от оградата, за да мога да си лягам като в нормално легло. Помня, че сестра ми се премяташе през парапета - можеше и напред, и назад. Едва ме изчакваше да стана от леглото и започваше такива гимнастики.

 

Сигурно и вие сте имали такова креватче?

ПЕСЕН ОТ ФИЛМА „ГОЛЯМОТО КОСМИЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ“

 

Като по стъпълца, все по-високо и напред, лека-полека нашето юношество ни отдалечава от детските дни... " Колко и хубаво, и вярно го е написал поетът Игор Кохановски. Ако сте гледали като деца филма, в който звучи тая песен, сигурно сте си мечтали после да станете космонавти
Впрочем "Большое космическое..." го гледах след много години  едва снощи и много ми се прииска да съм част от екипажа. Част от детския екипаж на космическия кораб, разбира се. Но най-добре е да видите самия филм, ако сте го забравили (filmiki.arjlover.net БОЛЬШОЕ КОСМИЧЕСКОЕ ПУТЕШЕСТВИЕ). Или просто чуйте песента, тя казва накратка всичко, което е важно да се види на лентата.

 

bkp03.mp3 [2.63 Mb] (сваляния: 6)  

муз. А.Рыбников
сл..И.Кохановский

Как будто по ступенькам все выше и вперед

Из детства постепенно нас юность уведет.

И......

Това е учебник по геометрия за седми клас. От времето, когато нямаше математика, а отделни часове по алгебра и геометрия.

Ето как учехме азбуката!

Ето го - обещаният стар спирограф или т.нар. зъбчатки:

Няколко събрани снимки от интернет за нашите возила. За съжаление не намерих най-важното - лагерната количка, но продължавам!