"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
"Остават броени дни до най-желания и весел празник Нова година. С каква ли изненада ще зарадвате родителите, близките, приятелите от училището и квартала?" Картонените играчки. Спомняте ли си ги? И те като стъклените постепенно слезнаха от съвременните елхи. Но днес реших да ви ги припомня и ако желаете да си направите такива.
Днес Донка (donaddt), има рожден ден. Честит да бъде! 🙂 Да си жива, здрава и засмяна!
Дълго време се чудех с какво да те поздравя, и единственото което ми дойде на ум е ето това анимационно филмче за надеждата (от днешни времена - почва мрачно, свършва хубаво) . Надявам се да ти допадне и заради това, че обичаш пестициди! 😄
Това е песента от "Шака Зулу". Много я обичах тая песен - помня как крещяхме дълго след края на сериала "Бом-бом-бом-бом. Байете би кози", размахвайки импровизирани копия. Аз си имам много личен спомен, свързан с бойния шака-зуловски дух: десетсантиметров белег на ръката 😄, но това е дълга история... И така: ШАКА!
Мили другарчета, от два дни, откакто открих този изумителен сайт, не мога да се отлепя от него! И ето, реших и аз да ви припомня нещичко.
Спомняте ли си как големите чичковци – "водачи на МеПеСета" украсяваха возилата си – всички тези "москвета", "жигулки", "зазки", "шкодички" и "асфалтови въшки" – полски фиатчета, когато бяхме малки?
Ванка сгъна на четири изписания лист и го сложи в плика, купен същата вечер за една копейка… Помисли малко, натопи перото и написа адреса: На село за дядо После се почеса, помисли и добави: "Константин Макарич“.
А.П. Чехов "Ванка"
Мили дядо, пише ти твоят внук . Не ми харесва повече Тук и ако можеш, ела да ме вземеш. Ти дори не можеш да си представиш колко лошо е Тук. Всичко започва още рано сутрин. Събуждам се от трясъка на автомобилите, които преминават под прозореца ми. През стените на стаята ми чувам как се събуждат съседите ми. Съвсем непознатите ми съседи, с които дори не се поздравяваме, когато се срещнем по стъпалата на блока. По шумовете отсреща знам какво правят – това което и аз всяка сутрин: пускат радиото, после под душа, слагат джезвето с кафе, казват си едно “лека работа" и излизат навън, за да се слеят с милионната тълпа непознати, населяваща големия Град. А какви бяха утрините на село. Будеха ме петлите. През леко отворения ми прозорец достигаше мириса на окосена трева, на овце и на току-що кипнало прясно мляко. Ти преди малко си го издоил и баба вече го е сварила. Сега стоиш пред обора и храниш кокошките.Под сайвана магарето се е замислило над купчината царевични стръкове и бавно дъвче един от тях...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
