|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
В много отношения пишещата машина може да се счита за предшественик на компютъра. Разпространени бяха в различна големина, в зависимост от това, дали се използват с професионална или с любителска цел.Точно преди да бъдат кардинално изместени от компютъра, в употреба навлязоха и електрическите пишещи машини. На тях се пишеше съвсем леко, като на сегашните клавиатури, но грешките се коригираха значително по-трудно за пишещите и по-видимо за четящите.
Моята лична пишеща машина е портативен тип:
|
|
|
|
|
Пушкин
Приказка за рибаря и рибката
|
|
|
|
|
Да ви почерпя с тази снежна къщичка за Новата 2010г. Да ви е сладка и много спорна на всички малки и големи дечица!
|
|
|
|
|
Честита Нова година, приятели! Бъдещето е вече при нас, но ние си обичаме повече миналото. Бъдете здрави, усмихнати и мечтаещи, добри! Хау!
|
|
|
|
|
Дори не знам как се казва това "съоръжение", беше ми подарък от СССР и го пазех като очите си.
|
|
|
|
|
 Празникът започваше с падналия първи сняг, когато всичко наоколо става бяло и ти се струва, че белотата е преобразила дори душите на хората около теб. В училище учителите ставаха снизходителни, изчезваха строгите нотки в гласа им, започваха все по-често да ни се усмихват, макар че видима причина за това нямаше - ние си бяхме същите непоправими магарета. Нещо повече. Някак ставаше като че ли правило никой в тия дни да не си пише домашните (но, другарко, аз участвам в новогодишната програма и вчера цял следобяд бях на репетиция). Започваха ония гадни номера с гърмящите конфети. Любимият номер на пакостниците в класа беше да залепят с тиксо на вратата на класната стая конфета по такъв начин, че като влезе учителят, тя да гръмне. Естествено не си позволявахме да правим тоя фойерверк пред всеки учител.:)
Но все пак най-важното в тия дни беше, че из въздуха се носеше екзалтиращия трепет на чудото наречено ПРАЗНИК. Спомняте ли си какво беше това – празник?...
Админ: Това е статия на Дани от 30.12.2007 г. - но много ми се доиска да я пусна пак днес, особено в тая безснежност наоколо 🙂
|
|
|
|
|
Една приказка на Георги Райчев - с най-хубави пожелания за Новата година!
|
|
|
|
|
Моят поздрав за предстоящата Нова година за вас, мили другарчета! Стихове и картинки.
|
|
|
|
|
Новогодишният базар е пълен с хора. Навсякъде мигат китайски лампички, по всички витрини на магазините са щръкнали изкуствени китайски елхи с елхови китайски украшения. Знаех си, че не трябва да идвам тук. Всичко е само една пародия, една имитация на Нова година. Нищо вече не е както някога. А как бих искал да празнувам една истинска, една Стара Нова година...
-Банани, много сладки банани!Купете си за новогодишната трапеза банани!
Човекът за сергията ми се усмихва подканящо. Бих си купил, да, бих си купил няколко килограма, но тия са толкова зрели... А бих искал да се зеленеят. И не просто така – да си купя. Да се наредя на една дълга-дълга опашка, да треперя на студа, стискайки тревирената пазарска чанта. Да си купя банани така, както се купуваха някога. Някога...
---
А опашката е наистина отчайващо дълга. Не обаче и за едно дете, въоръжено с толкова много новогодишно настроение и оптимизъм. Пред мен е редица от недоволни възрастни, решили се със зъби и нокти да се сдобият с колкото се може по-голямо количество банани. Вече три лелки, които се наредиха след мен на опашката, успяха не знам как да ме изпреварят. Магазинерката гледа намръщено и постоянно обяснява, че не може да продава повече от два килограма на човек, понеже няма да стигнат за всички. Накрая идва и моят ред. Два килограма съвсем зелени банани...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия Ви български детски сериал е:
|
|
|
