regina, много съм впечатлена от вашите отношенията с майка ти! 🙂  Разговор с приятелка! Сметнах и на колко години си била ... Чудесен спомен - включително за теб самата тогава :))) Какво си и не си харесвала, какво мама е  споделяла с теб ... :)))

Ама баща ти със сърфинга през 1979 г - бравос!  Сестра ми, която всъщност е родена тогава, ще бъде заинтригувана ... професионално :))) Няма ли някоя снимка? 🙂

Май няма снимки на т.нар."сърфинг" - може би така е било на руски? Кой ще ти ходи с фотоапарат на плажа тогава.
Това беше една самоделка, която до неотдавна гниеше на покрива на гаража. Баща ми лично си го измайстори някъде в средата на 70-те години по "кройки" и вероятно технология от сп."Катера и яхты". Първо направи една матрица /нямам спомен точно от какво - от дърво или ламарина/ по въпросните кройки - пресъздадени с линеал и пергели върху картон по чертежите от списанието. Матрицата беше запълнена с пенополиуретан /значи, действието се развива след като в бургаския завод е монтирана технологичната линия за производство на сандвич-панели от ламарина с пластмасово покритие и пълнеж от полиуретан, внос от Италия/ - той се шприцва, смесен с някакъв разбухвател, и като се втвърди, става онова познато ни нещо като твърда гъба. Полиуретанът беше "каширан" с тензух, пропит с епоксидна смола. Всичко това доста тежеше! А по съвременните разбирания, е било и токсично:) Имаше дървен шверт, който можеше да се вади, и една по-малка перчица, закрепена неподвижно. Мачтата не беше проблем да се изработи във въпросния завод за метални конструкции - тогава "Балканстрой", Бургас. Платното бе от шушляков плат, непрозрачно, на червени и бели ивици - представа си нямам откъде бе поръчан плата и още по-малко, къде бе ушито. Сега е много трудно да се намери шевна машина с такова голямо рамо, която да става за шиене/ремонт на платна. Искам още да ви кажа, че за това тежко нещо нямаше трапец. Сигурно затова го е боляла ръката баща ми.
А аз не мога дори да плувам. Срам.

Прекрасно ... 🙂