Искам да се включа в конкурса със снимка, която съм направила аз и мисля, че е подходяща.

Глупавият вълк

българска народна приказка

библ. "Детска радост", изд. "Народна младеж"

от rip2304 :em_121:

Навярно вече съм ви досадил с тези играчки, но се намериха една партида закътана на друго място. И те бяха открити от майка ми, докато си търсела някакви документи. За мое щастие е открила голяма част от липсващите ми, които отбелязах в първата част (къщата-6).

Като че ли най-вълнуващото преоткриване днес на невероятните руски песенки, които си спомняме от филмите за деца, е не само като си ги слушаме, но и като си пофанатазираме как биха звучали на български език. Спонтанно и от сърце се родиха няколко песенни проекта с преводи в интернет, които ме запознаха виртуално с админ Влади и ме доведоха тук, в "Нашето детство».

Удоволствието да се потопиш в думите и мелодиите на руските песни не може да се сравни с нищо друго... :em_67:

Влади едва ли знае, че преди няколко месеца, на основата на неговия превод си досъчиних текста на "Прекрасное далеко» и си я изпях, макар да ми беше изключително трудно да достигна високите тонове. Получи се. Ето какво…

То висеше през моето детство, а после и през детството на братчето ми, на прозореца в детската. Мислех, че вече не функционира, дърпам, дърпам аз, а нищо не става...

Днешната книжка ни връща отново назад в годините. Беше една от любимите ми като дете, въпреки че всъщност беше от времето на баща ми - издадена е през 1947 г. Това е "Кой е най-голям" - казахски приказки, преразказани от Ценко Цветанов. Книгата е малко странна, защото освен казахските приказки има и 2 осетински приказки, едната от които е с размерите на повест. Освен интересните истории книжката впечатлява и с великолепните илюстрации, нарисувани с въглен. Те са дело на проф. Георги Богданов - човекът въвел в българия техниките сграфито и мокро фреско. Ако се чудите от къде ви е познато името му - той е автор на известната от читанките фреска "Въстанието на Асен и Петър". И така - приятни срещи с Алдар Косе, Хатимхай, Дзамболат и останалите.

Навярно заглавието ви напомня на едно друго. Да, не сте в грешка. Имаше такъв филм на СССР, вървящ по кината на България през 70-те и 80те. Комедия беше и се казваше "Невероятните приключения на италианци в Русия". Дори го даваха наскоро по БНТ със субтитри (ето тук). Този филм, който представям сега е с подобна тематика, а вероятно и замисъл.

*Това не е оригиналното заглавие на филма в България, а моя интерпретация (руското заглавие е "А ну-ка, дедушки!", 1981)

на дядо Георги

Той идваше винаги по един и същи начин. На вратата се почукваше и когато я отворех, на прага стоеше дядо с възможно най-добродушната усмивка, която съм виждал. Следваше един и същ поздрав:»Добър ден, Дани, дошъл съм ви на гости». Дядо пристигаше винаги със старо сако и вълнени черни панталони, каквито не бих обул за нищо на света. На главата му стоеше каскет, с който не се разделяше и в най-топлите летни дни. В ръката си стискаше черна гумирана торба. Години наред, идвайки ни на гости в града, той носеше тази торба, макар че гумата се беше вече напукала, а платнените дръжки баба беше обшила с безброй шевове на местата, където се късаха от износване. Дядо идваше на гости обикновено в петък, когато в града ни се организираше пазар и селяни от близките села идваха да продават селскостопанските си произведения. Той пристигаше около обяд, когато в къщи нямаше никой освен мен. Това бяха нашите петъчни срещи. При всяко посещение се повтаряше една и съща церемония: разтоварването на торбата. "Баба ви е изпратила някои армагани», казваше дядо