Навярно заглавието ви напомня на едно друго. Да, не сте в грешка. Имаше такъв филм на СССР, вървящ по кината на България през 70-те и 80-те. Комедия беше и се казваше "Невероятните приключения на италианци в Русия". Дори го даваха наскоро по БНТ със субтитри (ето тук). Този филм, който представям сега е с подобна тематика, а вероятно и замисъл.

*Това не е оригиналното заглавие на филма в България, а моя интерпретация (руското заглавие е "А ну-ка, дедушки!", 1981). Оригиналното име на български е "Хайде, дядовци" (1981), излъчен е за пръв път на 21 октомври 1981 г. по БТ, и след това няма нито едно повторение, дори в рамките на месец от първото му излъчване!!! Явно, мого сполучлив е станал, щом толкова са го "харесали" тогавашните управляващи. Ма, ето , че братушките със своя тв канал "Ностальгия" го повториха отново 27 години по-късно.

Филма го открих случайно, покрай търсене на филми с Братя Мормареви. Във филмографията им видях някакво странно заглавие и не след дълго го изтеглих от руския тракер за филми. Раздробих го на 9 части и го качих в Ютюб за реално гледане от всички.

Филма не е нищо повече от една пропаганда на българското черноморие и по-специално Варна и възможностите за почивка, както и българския фолклор. Явно нечия странна идея за пропаганда на българската култура (покрай 1300 години България) и туризъм и тази в Грузия и целия СССР. Музикалната комедия е доста плоска на места като сюжет, макар че няма какво да искаме повече от художествен продукт, написан по заръка от партията.

ЦЕЛИЯТ ФИЛМ на едно видео (качен 23.10.2011):

Интересни части от филма:

^ видео 1: млад грузинец сънува прекрасен сън от слънчева България (MZ мотоциклет, водни ски, камили)

^ видео 2: пристигане на грузинците в България

^ видео 3: младия грузинец открива, че си е пишел с малко момиченце от България

^ видео 4: разговор на старчетата от България и Грузия

^ видео 5: младия грузинец се влюбва в млада българка, на фона на музика композирана от Александър Бръзицов и дирижирана от Вили Казасян

-------------------
Добре, че са поставили в екипа Братя Мормареви, за да сглобят от българска страна някакъв сценарий, като по тяхно предложение (вероятно) участват някои доста познати ни възрастни лица от детските филми на Братята. Филма е копродукция на ГрузияССР и НРБ. Действията в Грузия са написани и направени от техни хора, а снимките в България и действията от българи. Не мога сега ясно да ви кажа кой как се казва от българските актьори, но лесно се разпознават ит детските ни филми като дядовците и чичковците. Ще забележите дядото на Фори (от Васко ДГ от с.Рупча), дядото на Камен и близначките (от Войн.на тарал.), един дядо (от Нощните бдения на поп Вечерко), онзи чичо-домоуправителя на блока дето спортуваше (от Войн.на тарал.), бащата на Женя (от Васко ДГ от с.Рупча) и др. Ще видите и чудесни кадри от плажа във Варна и два бели хотела на плажната ивица, особен интерес ще за децата от Варна тези кадри, както и улици от самия град, цветята между платната и др. познати ни от соца белези, та дори и тържествено посрещане на гостите от Грузия на чавдарчета и връчването на познатите ни карамфили за празнични цели (най-вече манифестации).

[center]

Димитър Панов e български актьор. Роден е на 18 юли 1902 г. във Велико Търново. Дебютира с пиесата "Чехов спектакъл", където играе ролята на Савелий. През 1959 г. го назначават в Пловдивския театър. Работи не само като актьор, а и като режисьор, където поставя пиесите "Сватбата на Кречински", "Службогонци". През 1983 г. издава автобиографична книга озаглавена "Животът е само един". Умира на 15 ноември, 1985 г. в София. (из Уикипедия). Участва още във филмите: А ну-ка, дедушки! (1981) като дядото Пано Павлов, най-стария човек във Варненски окръг

Илия Пенев е български актьор. Роден е на 5 август 1933 г. в гр. Русе, но израства и учи в гр. Попово. Започва да учи в Медицинската академия в София, но след един семестър се отказва. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1956 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Моис Бениеш. След това започва работа за две години в Сливенския драматичен театър. После и за още две в Сатиричния театър. През 1960 г. се премества във Варна и до последно играе там. Умира на 2 март 2006 г. в гр. Варна. (из Уикипедия)