Днешната книжка е малко по-съвременна. Обикновено избягвам по-новите книги, за да не отсипвам от паничката на автори и издатели, но тази мисля, че трябва да я има всяко дете и може спокойно на всеки 5 години да й се прави допечатка. Става въпрос за стиховете на Джани Родари, издадени у нас в книгата "Продавач на надежда". Между другото първият си хонорар за преведена книга Родари получава именно от България - за "Приключенията на Лукчо". Чудесно допълнение към книжката са и колоритните илюстрации на художника Хосе Санча.

След години на упадък и забрава той се завърна.

Не знам за вас, но аз като дете 7-11 годишен гледах запалено в неделя сутрин по телевизията италианското предаване Златната монета. Излъчваше се от Болоня и бе вероятно на запис. Предаването бе музикален конкурс за деца в международен мащаб, но предимно бяха участници от Италия. Водеше го един симпатичен чичко, който бе много забавен, като негов партньор при въвеждането на децата преди изпълнението им, бе една кукла с образа на сладко мишле на име Джиджо. Бе толкова сладко това мишле, че дори започнаха да казват на една съученичка по този начин, като комплимент за готино и сладко момиченце.

Наскоро хванах една автореклама по БНТ за тяхно предаване. Предаването бе "В кадър" с тема за табелите и лозунгите. Как са се създавали, кой ги е поръчвал, как са се променяли през различните етапи на комунистическа пропаганда.

В НАШЕТО ДЕТСТВО ДНЕС СЕ ЗАВРЪЩАТ МУЗИКАТА И ТАНЦИТЕ ОТ 70те И 80те…ТОЗИ ПЪТ ДИСКОТЕКАТА НЯМА ДА Е ТЕМАТИЧНА – ПРОСТО, КАКТО КАЗВАХА НЯКОГА ПО РАДИОТО – "МИНУТИ ЗА ЗАБАВНА И ТАНЦОВА МУЗИКА"…

Реших да се похваля колко лодки от борова кора направихме лятото и пуснахме да плуват в реката:

Мили другарчета, представям ви единадесета серия от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".
Приятно четене!