В днешното ни приесенно-тъжно време просто не може да се появи такава песен - не защото хората са по-добри или по-лоши, а защото те, днешите хора, не вярват вече в простичките идеали - светът стана прекалено сложен и натоварен с измислици, фалшиви ценности, лъжи или по-лошо полу-истини, заливащи ни отвсякъде. Лично за мен "Ако си дал" е тъй да се каже "символ верую", или проста песен, която като дете ми е "казала" няколко важи неща - може би и заради това, че съм имал  шанса да я почувствам в градското читалище; да изтичам на сцената и да поднасям цветя на чичкото пеещ там и той да ми се радва.
С най-големия ми поклон към Емил Димитров и Иля Велчев като създатели на това истинско нещо! Благодаря ви, благодаря ви!

Бойното кръщението на младата българска авиация става на 16.10.1912 г. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев получават задача да разузнаят за намеренията на противника в крепостта Одрин. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. с биплан "Албатрос». Височината е около 500 м. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой и хвърлят 2 бомби на гара Караагач. Психологическият ефект е голям. Самолетът се приземява с четири пушечни пробойни и една от бризантна граната под нестихващите акламации на събралата се на летището войска. Същия ден е извършен още един полет. За проявения героизъм и себеотрицание двамата са наградени с военния орден "За храброст» – IV ст. В своите спомени Радул Милков казва: "Когато човек види тези примитивни летящи призраци на смъртта, това преплитане на прътове и платна, тези седла зад седалищата на двамата летци, този бензинов резервоар точно над техните глави и формата на техните седалища, прилични на шейна, на които човек би стоял мъчно в равновесие, даже без да лети, – само тогава може да си представи каква решителност и смелост ще са имали първите ни летци, които са се решавали да летят над неприятеля със скорост до 70 км/ч. и височина от няколкостотин метра.» Тук му е и мястото да спомена и Втората световна война и подвигът на поручик Димитър Списаревски, загинал при защитата на София през време на бомбардировките декември 1943 г.

КАЗВАТ ,ЧЕ ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ В ЖИВОТА НА ЕДИН ЧОВЕК СА ВАЖНИ И ИМАТ ВРЪЗКА С ТОВА, КОЕТО ТОЙ ЩЕ СТАНЕ ПО- КЪСНО…НЕ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРИВЪРЖЕНИК НА ПОДОБНИ ТЕОРИИ, НО СИ ПРИЗНАВАМ БЕЗ БОЙ И МИЛИЦИЯ, ЧЕ БЯХ СИЛНО ИЗКУШЕН ОТ ИДЕЯТА ДА СИ НАПРАВЯ НЕЩО КАТО МУЗИКОЛЮБСКИ САМОАНАЛИЗ И ДА СЕ ОПИТАМ ДА СИ ПРИПОМНЯ ЛЮБИМИТЕ ПЕСНИ ОТ ПЪРВИТЕ МИ СЕДЕМ…Е, НЕКА ДА СА ДЕСЕТ ГОДИНИ…ДА СЕ ВЪРНА ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ СЕ СЕГА КАТО МЕЛОМАН ДО ТОВА, КОЕТО БЯХ В ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ШАРЕНИТE 70...СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ,ЧЕ НЯМА ДА СЪМ САМ В ТОВА ВРЪЩАНЕ...