"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Преди време прочетох един стар коментар на Цонето, в който описваше една нейна любима играчка. И търсейки нещо друго случайно попаднах на нея. Спомняйки си описанието мисля, че я открих и реших да отида до улица"Нашедетска" и да я зарадвам. Да си поиграем, пък после ще открием къде живее... 😊
Това с предположението на учителката М. за „пребъркване“ на джобовете на дрехи, оставени на закачалките отвън си беше и тогава много, ама много тъпо - просто защото ние децата, тогава не сме оставяли нещо из джобовете си на „връхна“ дреха (якета, шуби, и т.н.). Пък и какво ли да оставяме там - най-много някое бонбонче, за друго не се сещам. Ключа си го вземахме винаги с нас; ако са ни дали мама и татко стотинки или даже левчееее, то е винаги в джоба на панталона (момиченцата не знам къде ги държаха стотинките - споделете, моля!)...
Статията е редактирана от: admin - 8-05-2025, 01:00
Може би всеки от вас си спомня увлекателния детски филм "Похищение в жълто", заснет през 1980 г. Напрегнатото очакване и любопитство през целия филм дали героят, около когото се върти целият сюжет - Васко, ще бъде намерен и ще се появи във филма. Това симпатично момче с буйни къдрави коси е Антон Радославов. Той изигра тази си второстепенна роля в края на филма блестящо, и със своя талант заслужаваше главна роля в български детски филм.
Както разбираме, преминал е през много събития и приключения в неговия жизнен път на търсене, за да достигне до духовното прозрение. Доста положителен път на развитие има той, за разлика от мнозина други негови връстници-актьори.
Ето ме отново! Приготвихте ли четки и водичка? Нося ви съвсем нова книжка, която не съм оцветявала. Исках да го направим заедно в махалата. Всеки да си избере картинка и вълшебството да започва...
Откакто се помня съм влюбена в римите. Първата ми любима приказка беше Сиводрешко и Бързобежко. Чудя се как не съм имала тази панорамна книжка...? Не я видях и тук в махалата. Със сестра ми имахме Червената шапчица и Палечка. Много си ги обичах! Останаха в детството и в душата ми. Идвайте бързо да разгледаме новата панорамна книжка!
Едно време, когато бяхме ученици, закъсняването за час беше - бррр! - ой, направо си страшно! Ако влезеш след учителя (вторият звънец), веднага ти отпраскваха „закъснение“, а трябваше само няколо такива, та да ти намалят „поведението“, а след още няколко - „тцънк“ и да те изключат. Естествено, възрастните - учителите, примерно - си закъсняваха както си искат (много повече от децата) и нищо особено не им се случваше.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
