Едно време, когато бяхме ученици, закъсняването за час беше - бррр! - ой, направо си страшно! Ако влезеш след учителя (вторият звънец), веднага ти отпраскваха „закъснение“, а трябваше само няколо такива, та да ти намалят „поведението“, а след още няколко - „тцънк“ и да те изключат. Естествено, възрастните - учителите, примерно - си закъсняваха както си искат (много повече от децата) и нищо особено не им се случваше.
А пък децата, за разлика от възрастните, обикновено наистина имаха и имат много по-добри причини, та да не се появят на дадено място в даден момент.

Например:

Тръгвате си вие за училище, хвърляте чантата на рамо и вземате торбичка с дрешки (шорти, цвички и други гадости) за физкултура. На вратата мама ви казва да „изхвърлите“ боклук. И ви дава някаква торбичка. Разбира се вие я вземате и та-там-та-там към най-близкото кошче по пътя ви. Ала вие сте още напълно сънен и изобщо сте в „друг свят“. Мятате торбичката в кошчето и продължавате по пътя. Нейде, ами направо пред вратата на „даскалото“ осъзнавате, че държите в ръката си неправилната торичка - тази с боклука. Явно сте изхвърлили „шорти, цвички и други гадости“ в кофата за боклук вместо нормалния боклука. Известно време се чудите дали да не се радвате на това, но после решавате че все пак ще е по-добре да си вземете „оборудването“. Търчите назад, ровите в кофата, намирате си нещата и бягате бързо-бързо-бързо. Но, за съжаление, вие сте просто дете, слабичко, бягането на дълги разстояния не ви се отдава добре. И тъй, закаснявате за час... пишат ви в бележника и ви се карат! И никой не ви према обясненията. А защо?!

П. П. Ако ви е интересно, ще споделя още поне 5-6 причини подобни за „закъсняване“.