Това с предположението на учителката М. за „пребъркване“ на джобовете на дрехи, оставени на закачалките отвън си беше и тогава много, ама много тъпо - просто защото ние децата, тогава не сме оставяли нещо из джобовете си на „връхна“ дреха (якета, шуби, и т.н.). Пък и какво ли да оставяме там - най-много някое бонбонче, за друго не се сещам. Ключа си го вземахме винаги с нас; ако са ни дали мама и татко стотинки или даже левчееее, то е винаги в джоба на панталона (момиченцата не знам къде ги държаха стотинките - споделете, моля). Демек, ако имаше малко акъл и педагогически усет, тя щеше да се досети веднага, че бъркане в джоб не е свързано с кражба, а с нещо друго. Ала, както по-късно разбрах, хората си представят другите, дори и децата, спрямо техното си мироздание.
След като ме овикаха (за пореден път) в учителската стая - искам да отбележа, че даже бях на прага да си кажа какво наистина е станало, но не успях, защото повечето учители само кряскаха и пискаха, и заплашваха, и викаха, и... и изобщо се държаха, ами най-близкия символ е „хиени“. Най-дългото нещо, което успях да кажа е „Ама...“. Всъщност, това „каране“ ми е и до днес обидно, защото в него се включиха и най-любимите ми и до днес учителки и учители, които в други мои „престъпления“ се държаха „нормално“. Единствения човек, напълно изненадващо в случая, се оказа моя класен, Ангелов, който ме изведе от това „гнездо на оси“, каза нещо като „Влади, изчакай тука, да видиме какво ще стане. Не бой се.“. Не, че помогна особено.
Учителския съвет поиска на другуя ден мама или татко да дойдат в училището, та да им обявят, че тяхното синче е крадец и ще му намаляват поведението. Тъй ми каза другаря Ангелов.
След което аз реших да се „разболея“ :)

(следва, естествено продължение)

Част 1. https://nashetodetstvo.com/spetz/beliada/5833-beliada-kradets.html