Наскоро открих във Вбокс-а тази песен. Да си призная не я бях слушал от времената на "Дела и документи" и "детското" по радиото (сега като се замисля- забравих по кое време го даваха- в 7 без 10, или в 8 без 10 ... 🙂 ).

Нека тази песен бъде един изпреварващ поздрав за всички по случай настъпващата пролет... 🙂

http://www.vbox7.com/play:8e743a6f

Знам, че в НД има много статии за кукли. Виждала съм също и, че вече е показана ПОЧТИ същата като моята. Но последната ми беше любимата кукла, и съвсем не беше като останалите. Не мога да не й посветя специална статия. Ако я прочетете до края, ще разберете защо.

Често е ставало дума за Сан Ремо и италианото тука. Всички знаем - нигде вече не се чува италиано, по радиото - единствено "Христо Ботев" пускат италиано в меломанската рубриката на Здравко Петров "Звезден Прах", но в това радио покрай Кристиян Бояджиев всичките са меломани, което е добре дошло за такива като мен J) Няма да разплитам зимния си чорап на спомените за старите и добре известни майстори и хитове. Факт е, че известни певци като Биаджо Антоначи, Джованоти, Дзукеро или Лигабуе никога няма да спечелят Сан Ремо, но май на тях не им пука много - много за това. Въпреки това ми се ще да споделя информацията от току - що приключилото 62-ро издание на фестивала, та даже и заради факта, че беше част от нашето детство - тогава. Плюс това знам, че тук, сред нас има доста зле прикрити фенове на хубавата италианска песен, па била тя и нова J))

Дали защото е това време на годината, но напоследък виждам някак по-ясно и малко на забавен кадър. Дървета, стари огради, стари усмивки от опърпани некролози. В такива дни си мисля, ако само успея да уловя връзката, без бутафорни сълзи и патос, без кофите за боклук, в които цял преход ровят пенсионери. Догодина Пулицър, после имение с дракони като на Стивън Кинг...

Превод на поредната детска песен...

За известно веме НД като сайт ще бъде не-съвсем-добре работещ, относно системни, програмистки истории. Просто се наложи - преди да съм завършил правилно обновленията му - форсирано, да го обновя: например, заради глупостите, гдето са ги натворили от браузъра Файърфокс 🤨 Обещавам, че с времето нещата ще се оправят, но ми трябва време. От друга страна, в новите обновления ще има интерсни неща - например възможност да се направят разни каталози (нещо като разширени етикети), в които да се правят връзки за разни имена. Знам, че на повечето от вас това е "черна Индия", но когато дойде време за обяснение, ще видите, че е полезно и удобно. Искам да кажа също, че като отговорник по техническите неща се стремя всичко да е наред - и без тях работите също могат да станат, но с главоболия :)

Здравейте! След дълго търсене успях да намеря и този екземпляр, навярно от края на 50-те, началото на 60-те; нямам никаква информация за първото производство и се надявам някой от вас, ако изобщо е имал спомен от онези години, да даде някаква информация и да обсъдим кое как е било - ще бъда бладодарен, за да е реставрирано в първоначалния фабричен вид!

След съвет от компетентни лица и ценители на антики се отказах от реставрацията на този Балкан, съгласих се с мнението на много хора, че в това състояние колелото е доста по-ценно и автентично, просто го почистих добре с различни препарати и успях да го оборудвам с оригинални части и аксесоари (почти всичко намерих), прилагам снимки на сегашното състояние и вие преценете дали е добре за възрастта си от над 50 години , оказа се , че този модел е произвеждан между 1957-1961 , след '61-ва не се променя много вида му , но емблемата отпред вече е Балкан в отвесен надпис пак с нитове, докато в още по-ранните години е ВМЗ с петолъчка в горния край на емблемата , която при мен липсва.

Трябва да съм била в „индианския" ми период, значи четвърти/пети клас. Четях „Синовете на Великата мечка", „Винету" и прочие и исках да спасявам индианци. А в по-практичен план – куче. Е, исках и кон, но тази ми мечта така и си остана неизпълнена, защото конете струват скъпо, по хиляда лева, а и няма къде да го държим. Но куче получих, за две седмици.