По желание на нашия всеизвестен домакин Дани, филмът „В бой идут одни старики“. :em_2:

Българските касетки от късния соц. Правеха ги в с. Драгор до Пазарджик. Свеж полъх в живота на меломаните и пуберите.

Надявам се да не ви досаждам, но много ми се иска да ги споделя с вас:))))

Малко е като да ближеш захар през стъкло, защото все още няма как да ги чуете, но не се знае:))) Поне да ги видите:)))!

Търсих в Тубата едно чешко филмче на Липски "Тримата ветерани" и исках да видя доколко е близко с нашто "Тримата от запаса", но освен че имат 12 години разлика, друго общо нямаше. Просто нашто бе с изключително натоварено с историческа пропаганда зад паравана на смешните войники случки с тримата ни комици,а другото е пак комедия, но направена приключенска с много магии и приказни истории, снимани по чешки... тоест освободени от някои предразсъдъци и строг контрол.

Но не за това иде думата. Покрай този филм срещнах отстрани рядко трейлърче за предстоящите филми по кината в Словакия (тогава Чехословакия) за 1988 г. Предполагам, че като част от СОЦ блока, същите филми са минали и през наште кина. Та си викам "Няма как наште киномани да не се сетят кои са представените с по няколко кадъра филми от световния обмен".

Тъй като тази тема не е нова - isi е писала преди време за тази книжка, то днес избрах да подходя малко по-различно към нея. Няма да поставям илюстрациите, а който иска - накрая на поста ще открие направо pdf-а със сканираната и обработена книга. Вместо това малко - няколко изненади, на които се натъкнах, докато ровех за повече инфо за художника.

Оказа се, че за Нардини в мрежата няма практически нищо, за разлика от сънародника му Марая, който има и специален сайт, посветен на него (апропо тази година се навършват 100 години от рождението му, но за това по-късно през април). Името му е Сандро Нардини (Sandro Nardini), вероятно е роден в началото на 20. век, работил е активно по издателствата през 40-60-те години. Има доста илюстрации за учебници и детски книги (сред които Оливър Туист, Приказки от 1001 нощ, Андерсенови приказки и др.) По-долу ще видите някои от тях. Самата книга "Снежанка и други приказки" вероятно е издадена на италиански през 1949-1950 г. (през 1950 е първото й англоезично издание). На български е издадена през 1959 г. (това и издание съм сканирал).

Но се оказа че в оригиналната книга има повече илюстрации от нашата - тук съм пуснал една от тях и най-интересното - приказките са с 1 повече. По неясна причина на български петата приказка -" Принцът жаба" не е издавана никога. Можете да видите част от илюстрациите от английското издание от 1950 г.

А за капак самият Нардини, както немалко илюстратори, прави 10-ина години по-късно прерисуване на илюстрациите си. На последната картинка можете да видите разликата от изданието от 50-те и това от 60-те години.

Та след като ПАН успяха най-сетне да издадат пълната книжка "Пипи Дългото чорапче", да се надяваме, че някое издателство ще успее да направи пълно издание и на тачи любима на поколения хлапета книга.

Как бъчварят надхитрил вълка, мечката и заека

латвийска народна приказка

библиотека "Детска радост", издателство "Народна младеж"

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА "ЛИТЕРАТУРНА" ЛЮБОВ

Може ли да повярвате, че книгите от “задължителния списък" някога са вълнували детските сърца така, както нас ни вълнуваше “страничната литература".

Спомням си как (като гимназист) трябваше да се справя с невероятно дебелата “тухла" на Лев Толстой “Война и мир". Опитах се да я прочета, но затънах безизходно някъде на третия-четвъртия диалог на френски език, с каквито графът от Ясна поляна беше изпълнил книгата си.

За Надежда Тэффи обаче историята с Наташа Ростова и княз Болконски съвсем не е досадно задължително четиво. Удивителното в разказа “Моят първи Толстой" е как тези момичета от преди сто години са приемали света на книгите като своя собствена драма, влюбвали са се в измислените от писателя лица или са ги мразели. Били са уверени , че могат да променят дори събитията в книгата. И когато се е налагало, както е в разказа, са търсели обяснение от самия автор…

Приятно четене

Моят първи Толстой

Надежда Тэффи ( прев. от руски dani)

На тринадесет години съм. Всяка вечер вместо да си подготвям уроците за утрешния ден, аз чета и препрочитам една и съща книга – “Война и мир".

Аз съм влюбена в княз Андрей Болконски. Ненавиждам Наташа, първо, защото ревнувам и второ – защото му е изменила.

- Знаеш ли,- казвам на сестра си,- Според мен Толстой е написал неправилно за нея. Тя е била такава, че никой не би могъл да я хареса. Сама прецени – косата й била ...

Това е един от "гадните" кинопрегледи, които чакахме с нетърпение да се махнат от екрана, за да се появи образът на Индиана Джоунс или Сандокан.

А кой зане защо, сега като изгледах това старо симпатично филмче с 50 % идеологическа пропаганда и никак не ми е "гадно" , а напротив :em_2:

Приятно носталгиране!

Здравейте, пускам един филм, сниман в началото на 70-те години. Вероятно някои хора ще могат да се припознаят в героите :)