Моите родители никога не са били строги към успеха ми в училище. Единственото нещо което не понасяше татко беше да изкарвам „тройки". Обикновено при такава ситуация „беснееше", твърдейки нещо подобно: „Ако ти бяха писали двойка – ясно: не си учил, играл си си, пак си чел разни странични книжки (това със страничните книжки му беше станало реплика ала Катон Старши, защото наистина в детството си – напълно правилно – четях „на поразия" огромно количество приключенски, криминални и фантастични романи или чудни научно-популярни книги, игнорирайки скучноватите учебници и литературни али-бали)! Ако ти бяха писали четворка, пак ясно – прехвърли си отгоре-отгоре или си слушал в час (определено имаше доста добро мнение за интелектуалните ми възможности – честно казано леко пресилено!). Ама, тройка да ти пишат..

Ще ви запозная с една моя любима беля! 😉

В КРАЯ НА ПОСЛЕДНИЯ ЮНСКИ ДЕН И В НАЧАЛОТО НА ПЪРВИЯ ЮЛСКИ - С МУЗИКАТА НА ВАЛДИ ТОТЕВ И ДИМИ ДИМИТРОВА...

Миналата седмица излезе албум на известния италианец Умберто Тоци, заглавието му е "Yesterday, Today"

"Шареното човече" от Анастас Павлов

Докато се ровех из книжките от моето детство, попаднах на една много любима книга с чудесни илюстрации. Това е историята за Шареното човече, цветовете и опасността от това светът да стане сив. Дано Ви хареса.

След жабките и поповите лъжички на другарчето tivesto аз ще пусна в махалата тези щъркелчета. Нали трябва да се заформят Приключенията на Чоко и Боко.

Сапуните от времето на нашето детство разбира се бяха изцяло с български произход и тук там се появяваха някакви вносни сапуни. Имам една книга от 80-те в която се споменават някои фабрични марки, които ще ви изброя. Някои са ми познати, други не.

Какво намерих на тавана на къщата на село! Бях я забравил че съществува. Една много забавана приказка, с прекрасните илюстрации на Вадим Лазеркеевич. Приятно четене, мили деца!

Днешната книжка е истинска рядкост. Повестта "Момичето от града" е издадена през 1948 г. само в 6000-ен тираж и по мои сведения повече не е преиздавана у нас. Авторката Любов Воронкова също е сравнително непозната - тук в по-късни години са издавани нейни исторически романи като "Синът на Зевс". Навремето я открих случайно, ровейки в сандъка със стари книги. За жалост преди мен я бяха "прочели" мишките и тя беше в доста окаяно състояние, та се наложи да я рисувам корицата и лепя букви по страниците - доколко е успешно, вие ще прецените.

Самата книжка е много любопитна - повестта е писана още по време на войната, когато изходът от нея не е още много ясен (първото й руско издание е от 1943 г.). В нея няма нито идеологията, нито патетиката, коиот са характерни за почти всички съветски произведения след войната. Тук войната е на заден план, а събитията се случват в тила, където едно сираче е оставено в селско семейство. Историята е разказана семпло и непретенциозно, но хващаща за гърлото. Макар да е писана за детска книга, мисля че и възрастните биха я прочели с интерес.

И за финал - ако някой я има и може да ми прати снимка на читава корица, за да обновя файловете, ще му бъда много благодарен!

Днес нашето другарче Zaharisa има рожден ден. ЧРД, Чая! Специални поздрави от Луната и почерпка със студена боза в топлия ден. Много усмивки и щастие!