"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Норман Уиздъм (Norman Wisdom, 04.02.1915 – 04.10.2010) не е типичен английски комик. Факт! Той по-скоро прилича на комиците от грубоватите американски комедии от нямото кино. Фарсовете му, на повечето места, са далеч от т.н. изтънчен „английски хумор" и се концентрират върху ритници, падания, преобличания, мимики, абсурдни ситуации и подобни. Друго „на ръка", че се опитва да копира Чаплин. И все пак! В нашето детство имаше един филм – черно-бял – който пълнеше салоните и ние, децата се „заливахме от смях". И гледахме много пъти с удоволствие. А именно, превъплъщението му като мистър Питкин (постоянен негов „герой") по време на Втората световна война.
Ето едно позабравено филмче от "Лека нощ, деца!", излъчвано по БНТ през 90-те. Във всяка една серийка предаваха по някой футболен мач между различни животни. Не предполагах, че някога ще открия записи и то от Канал 1, но се оказа, че все пак съществуват.
Вече е ставало дума тук за "Мимето" на Асен Босев - zori djunkova е публикувала изданието от 1974 г. Днес обаче ви представям първото издание, което е отпреди повече от 50 години - от далечната вече 1961 г. Илюстрациите за нея са правени от известния по това време илюстратор и карикатурист Йордан Георгиев - Шмайзер. Макар и в огромен за времето си тираж - тя е голяма рядкост днес и ми отне доста време, докато я открия отново. Но накрая - ето я пред вас.
Съкровищата от детството често са скътани или просто захвърлени на село. А някои просто си стоят там. Например жълтата стена със зелени цветя...или лиани, не знам, таблата на леглото с езерния пейзаж, възглавницата. Иначе съм сложила и първите, а и последните си ски, "микрофона" от магнетофона и другото го забравих...Така както забравяме различни бивши наши неща и после, когато ги намерим, споменът за тях ни удря като мълния.
Преди доста време тук, в НД, публикувахме за първи път в нета две от букварчетата ни. Ето тук и тук. В началото на годината от изд. „Просвета" са се сетили, че негово величество Букварът, е една от най-най-най-важните книги за всеки човек и са направили инициатива: “Вземи своят буквар" (ето тук). За да си „свалите" букварчето трябва да отговорите на няколко въпроса (което, ако искате да си свалите няколко – просто омръзва, а и честно казано, някои от въпросите са зададени малко странно). Реших да публикувам тук файловет с букварчетата до 1990 год....
Летните кина... Едно от най-хубавите неща през ония дълги лета, без да го знаем, разбрахме го по-късно, чак когато ги загубихме. Тиха вечер, сумрак, излизате - ти и вашите или пък сам - това по-късно, вече като по-голям, тръгвате към центъра или малко встрани от него, вървите (от ресторанта на ъгъла мирише на кебапчета, някакви хора седят отвън на масите, пред тях има халби с бира, гонят се деца) - мъжете с бели ризи, жените с леки рокли на цветя, децата по къси панталони и сандали ("Вземи си жилетката, ще захладнее по-късно!" - майка ти). Някои от летните кина бяха филиали на зимните, имената им бяха същите с едно "лятно" в името, пристигате, голям шарен афиш на входа - четеш пак името на филма - трябва да си сигурен, че е той, нареждате се на опашката на касата, плащате стотинки, влизате... А вътре...
Пак, отдавна, не сме си говорили за приключенски филми :). Е, вече отдавна трябва да е ясно, че като дребен много харесвах "уестърните" и "индианските". Всъщност, под името "уестърни" или по-точно "кавбойски", харесвах основно филмите на ДЕФА и италианските "спагетки"; американските филми - в повечето случаи, въпреки че е, уж типично американски "жанр", носеха в себе си негативно отношение към индианнците (или най-малкото надменно), с което определено не се съгласявах. С какво не съгласявах? Ами направо съм излизал възмутен и бесен от киното! Честно! Даже веднъж - сега си спомням - се развиках възмутен на касиерката (която, апропо, ме беше взела "под крилото" си - ужас не помня името и - и ме пускаше по всяко време в киното, включително и на "прожекциите за възрастни"), че прожектират такива неправди! Все пак съм израснал с Карл Май, Лизелоте Велскопф Хенрих, Майн Рид, Фенимор Купър...! :) "Златото на МакКена" (Mckenna's Gold, 1969) не се различава кой знае колко от "стандартните" уестърни, по отношение на индианците - общо взето в него са или "пушечно" месо, или негодяи, или "отмъстителна и леко луда индианка, влюбена в белия",...
Моля за откриване на една забравена анимация! Значи преди време повече от 15 години може би даваха едни анимациики за едно пате мисля че беше (а може и пиле) което излизаше с един касетофон и се ядосваше нещо. Сериите бяха кратки по около 5-6 минути но не помня дали по бнт го даваха или по ефир 2. Ще съм благодарен ако някой се сети и открием анимацията
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
