"Другите две момичета, и те като мен за седми клас, бяха от различни училища и не се познаваха. Росица беше висока и кльощава, с подстригана на паница светла коса. Светла беше по-ниска, с доста женствени форми и тъмна коса на опашка. Чуждите езици им куцаха, говореха малко само руски. И двете казаха, че ги изпращали на лагер като награда за активна пионерска дейност. Росица била отряден председател, а Светла – звенева. Не стана въпрос дали бяха пълни отличнички. Аз нищо не казах, защото малко ме беше срам, че изобщо нямам пионерска дейност, с която да се похваля. А и не бях пълна отличничка заради гнусната биоложка..."

Прочетох една книга излязла наскоро, в която се разказва по много забавен и хумуристичен начин за едно момиче българче изпратено на детски международен лагер в Северна Корея 1989г. Тази книга ме върна към моето и вашето детство.

Книгата се казва "Доклад на зелената амеба за химическия молив". Написна е от Велина Минкова. Представлява нейните спомени от този детски лагер, на който са присъствали деца от всички соц. страни. Книгата е представена като дневник на момичето, което е на 13 години. Смяла съм се с глас. Напомни ми за толкова мили и забравени моменти от начина ни на живот тогава. Чувството е като да гледаш стар български филм - комедия, но без цензура. Мисля, че никой не е писал книга на тази тема, може би като изключим писаното в този сайт. Изкушавам се да я сканирам и публикувам, но понеже книгата е нова не е правилно. След като прочетох книгата влязох в интернет и установих, че 1989г. в Северна Корея е построен цял град и в него са посрещани гости от цял свят на огромен Международен фестивал на младежта и студентите. Проектът е бил грандиозен - хотели, стадиони, магистрала с 8 ленти във всяка посока, лунапарк и т.н. А международния детски лагер и до сега продължава всяка година да се посещава от деца от други страни, но ние вече сме извън списъка на поканените.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА