Еее, Младене, то това, дето си го думаме с Танаса, са едни по-късни работи, ама иначе как я морях като малка пяната на бирата, малей 😄! При това ми я даваха нашите и нищо лошо не намираха в това!

А ето тука и една песен за кубинките на едни приятели, режисьорът на клипчето пък е Митко Таралежков:

http://vbox7.com/play:9a32ae22

Катя, пак пишем по едно и също време 🤪 - ама верно тръгнаха - Зайко и песен им пусна - да потанцуват със събратята

И така като сме тръгнали мога да намеря снимка на един десен крак от два крака, обути в черни еспадрили, 😄

  Ама с въжената си подметка 😄 Давай, Дона

Кларковете са най-удобните обувки, които някога съм носил. The one and only - беше 90-91 година. 🙂 Мисля, че бяха български, но не си спомням марката. Велур с кожена стелка и много удобна подметка.
Преди 2-3 години потърсих отново да си купя. Намерих някакви дето уж наподобяваха (имаха и цип от вътрешната страна) и отгоре на всичко струваха 70-80 лв. - пфу! Още на втория месец подметката издаде багажа и ги изхвърлих. 😡

Или остарявам или наистина качеството на продуктите пада все повече. 🤪

Едно допълнение за кларковете: мода'87 - черни кларкове с две различни връзки, едната електриково розова, другата електриково зелена/жълта. Голяяяма красота  

Правилно! Кафяви/зелени кларкове, съчетани с канадка 😉

Иии - кат каза канадка, Чудак - старите брезентови анораци
Инак за кларковете - форевър http://www.youtube.com/watch?v=dQdyEw6jfGQ

Ooo, тая мода с различните връзки си я спомням чудесно!  Покрай нея сестра ми въведе и мода за носене на различни шарени шалчета вързани едно за друго като гирлянд. За ужас на татко му приватизира едно тъмнозелено брезентово работно яке, някак си го премоделира, подплати го с хартисали агнешки кожи за елече и така ходеше през зимите 87/88 и 88/89 на лекции в Лесото. В унисон с учебното заведение: тъмнозелени кларкове с различни връзки, брезентово яке кожухче и три-четири шарени шалчета като гирлянд около врата и главата. В София това беше супер шик, ама като си отиде в Габрово ошашави не само майка, ами и квартала.
Сетих се, че и в Лозенец, май беше на моята улица дори, "Елин Пелин" или на една от успоредните й, имаше един дядо, дето правеше не само кларкове, ами и истински планински обувки. Последните ми кларкове и първите ми истински шити планински обувки бяха от него. Става дума за средата на 90те. Те дори поообиколиха Алпите. На късно младежки години тези кларкове и катерачките ми бяха сбъднатата детска мечта за ПИОНЕРКИ. Така и не знам защо никога не ми купиха истински пионерки. Дали пък в Габрово са били такъв дефицит?! Иначе габровския Балкан съм го ръшкала като дете само с кецове и затова с вечно изранени крака. Но дори кървящите рани не можаха да убият любовта към планината. Сега просто си купувам най-удобните планински обувки, щото по осем месеца в годината живея "в тях".

  Като рече Габрово, Павлинке, нямаше ли там един велик обувен завод

Сега ако някой може да каже дали ги правят още някъде ония кларкове и откъде могат да се купят...

  Хехе - Заек, верно, че на камионите ГАЗ 66  им викаха "Виетнамки" - мале и това плаче за отделен материал - и това ни е дърмелкало по баири и поля 👏
Зико - тия които видях наскоро си бяха баш ония - само да открием къде беше мястото...

  Добавих кларкове, кубинки, гуменки, цървули и обувки от Рошав Зайко - става сериозна колекция 🙂

Май ще се екипираме от долу на горе 🤣 🤣! Давайте натанък!
Канадки, пуловери, шалчета и ръкавички, шапки и всичко както си му и редът! 👏 👏

Зелените кларкове вече ги подносих наново и си ходя с тях. А тези, петдесетарските, са първите туристически обувки на майка ми. После и аз ги носих към средата - края на осемдесетте, никой нямаше такива като мен, гъзарей пънкарийо 😁

Добавих плетени ръкавички и терлички от баба, "кат са прибирем да си прибуйм мокрити чурапи"!

Младене, габровският завод "Сърп и чук" беше специализиран за мъжки обувки, най-много ежедневно-официални. Не Пионерки, ама въобще никакви спортни обувки не произвеждаше!

Е, невероятно! Точно тези зелени кларкове си ги раирах със зелен Грануфорин! Колко още жалея за тях! А белите гуменки на Рошав Зайо като се перяха за физическо се мацаха с паста за зъби или сол. Ма с паста ставаха по-бели и не сваляха по един номер надолу.

А, аз грануфорина и пастата за зъби като тинейджърка ги ползвах за коса. С пастата - или още по-добре, с крем за бръснене - си измиваш косата и после стърчи. А с грануфорина си я вапцаш зелена. Е, мойта никога не е била зелена цялата, ама имах сериозни зелени кичури.  Пънку нивга нема дедне !!!

Да помена с добра дума тук и маратонките Ромика. Служеха ми дълги години, а накрая се разпаднаха в буквалния смисъл на краката ми, чаааак през 96-та, когато ги нахлузих от сантименталност и се зафичих с тях на рокфестивал на Предела. Добрите стари подметки чак тогава не издържаха и буквално се обърнаха в прах, докато маах из ливадата.
Не знам дали при другото тарашене на къщата няма да изскочат и първите ми маратонки в живота, оранжеви шушлякови Пиринки.