Леле, Зайо, добре че сестра ми не стигна до такива сияйни висоти на панкърлъка като тебе и употребяваше грануфорина само в указаното от Мия направление! Че то на майка й бяха достатъчни само омазаните гуменки, различните връзки на кларковете, дочените дрехи на татко връз гърба на щерка й и глинено-стъклените дрънкулки по врата, ръцете и краката, за да й се обсипе устата с херпеси. Това буквално и наистина! Мама кат се стреснеше в наште тийнейджърски години, и то повече от сестра ми, отколкото от мене, се херпясваше. Че ако я беше видяла и с такива "звезди в косите" като твойте сигурно херпесите щяха да се изместят от алергични обриви по цялото тяло! 🙄 🤪

Хооо, при мене беше тежка ситуацията, освен зелени, имах и розови кичури, направени с фуксин. Боички други немАше, поради туй изрусените кичури се вапцаха и с акварелни бои, каквито ми кефне - лилавко там, морскосиничко. Да не говорим точно как ми изглеждаха подстрижките. Плюс префасонираните работни шуби на баща ми, целия запазен хипарски гардероб на майка ми от края на 60-те и началото на 70-те, дънките и фланелки разни - клани, клани недоклани с бръснарски ножчета, герданите от вапцани коркови тапи и огромните безопасни игли, накичени с каквото заваря... И щото за обувки си говорим - я ония петдесетарските туристически горе от снимката, я класическите кубинки на гаджето, със седем номера по-големи (и два чифта вълнени чорапи вътре), я на мама цялата колекция от седемдесетарски обувки с платформи, най си обичах едни ярко оранжеви. Мама рита, рита, пък накрая успях да я убедя в икономическата изгода на всичко туй - вместо да се охарчва по модна къща Валентина, аз подносвам нейния моден и бащиния ми работен гардероб... А връхтъ на пънкарията беше един самоделен колан с жартиери, сътворен от черен ластичен колан от средата на 80-те със зашити на него ярко розови отрязъци от тиранти от края им.Това чудо се подаваше от крачолите на късо отрязаните дънки и прихващаше бабешки свлечени вълнени чорапи фабрично производство.
Абе аз да ви кажа, и досега едно такова си ходя... понякога не по-малко брутално от описаното :)). Нищо, че с годините все по-интересно ме гледат - няма да им порЕсвам, я :))

Лилава коса се постигаше с едно мазило, наричано конски йод, или "онова на Вишневски" - май едно и също беше,а Ама обуща беее - отде тръгнахме 😄

 Тръгнаха те ,тръгнаха,че се и развихриха-да видим къдя ще сколасат да стигнат?!? 👏 👏
Ти, нали си ги тренирал MCHUKANOV?

Добавих една картинка от Обущарската сергия на един панаир на занаятите...  За жалост не е от Габрово, но все пак има позната машина и модели патъци😏

А аз добавих снимката с еспадрилите. То кой знае какво не се вижда, един десен крак, левият е отрязан. Ама си имаме и еспадрили, макар и на снимка, 😄 С въжените подметки са, носех ги на кварталния обущар да ми лепи гумени подметки, за да си нося по-дълго време.
От днес - 06.02. и по-добър опит-два крака в еспадрили, 😄